Добре известно е, че героите на романа на Дюма са имали реални прототипи. По-малко известно е, обаче, че в действителност, поради разликата във възрастта и съдбата тяхната съвместна служба на краля практически не би могла да се осъществи, споделя nkj.ru, позовавайки се на изданията «Economist» и «New Scientist» (Великобритания), «Psychologie Heute» (Германия), «Science News» и «Sky and Telescope» (САЩ), «Archeologia», «La Recherche», «Science et Vie», «Science et Vie Junior» и «Sciences et Avenir» (Франция).

Ротата на кралските мускетари, съставящи въоръжената свита на краля, е създадена през 1622 година от Луи XIII. Те били кавалеристи, въоръжени с мускети - големи тежки пушки. За да стрелят от тях трябвало първо да слязат от коня и да поставят мускета на стойка.

Истинското име на Атос е Арман де Силег д’Атос д’Отвел. Роден през 1615 г., той се присъединява към мускетарите през 1640г. и загива в схватка с гвардейците на кардинала три години по-късно.

Портос всъщност се казвал Исак де Порто, той е роден през 1617г., става мускетар през 1643-та, т.е. в годината на гибелта на Атос. Починал е в началото на ХVIII век.

Арамис е Хенри д’Арамиц, роден около 1620г. Станал мускетар през 1640 или 1641г., неговата служба е продължила седем или осем години.

Прототипът на Д'Артанян в действителност първоначално не се наричал така. Шарл Ожие де Бац де Кастелмор е роден около 1611г. и започва службата си в полка на мускетарите през 1632 г. под името на майка си - Франсоаз дьо Монтескьо Д'Артанян. Това означава, че по времето описано в романа той не е бил младеж новобранец, който се е присъединил към тройката от приятели. Напротив, Д'Артанян е по-възрастен от останалите членове на създадената от Дюма четворка и по възраст, и по срок на служба в полка.

През 2011-2012г., френските археолози са изследвали в департамента Ивлин, близо до Париж, останките от две големи крепости, в които са живели и обучавали мускетари и други елитни войски по времето на Луи XIII и Луи XIV. През ХIХ век, тази област, която се намира в един завой на речното корито на Сена се оказала заблатена, че тук е имало две крепости, свидетелствали само забравените архивни документи. Находките са дали възможност по детайли да си представим ежедневието на кадетите. Вярно е, че фортовете са били построени няколко десетилетия по-късно от времето на действието на "Тримата мускетари", но животът в онези векове се променял бавно.

 Запазени са учебните укрепления - траншеи, окопи, също и зигзагообразни траншеи с бруствер за безопасно приближаване към атакуваната крепост. Разкопани са основите на казармите, конюшните и стопанските постройки. Някои сгради явно са били жилища за офицерите. Количеството на кадетите се определя около 9000 шпаги, също е имало и около 2500 коня. Предполага се, че сред учителите е бил и истинският Д'Артанян. Обучаваните тук войски участвали в обсадата и превземането на Маастрихт, където Д'Артанян е убит от случаен куршум (1673г.).

 За археолозите боклука винаги представлява голям интерес. Изкопаните фрагменти от стъклени и керамични съдове, тенджери, походни канчета, оловни чаши, прибори за хранене, копчета ... Намерени са много зарове, също и глинени лули.

 Разкопките на тези големи съоръжения все още продължават.