Свети апостол Андроник принадлежи към лика на седемдесетте апостоли. Той повярвал в Христа по-рано от свети апостол Павел, на когото се падал роднина, както свидетелства апостол Павел в Посланието до Римляни:

"Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа" Рим.- 16:7).

Свети Андроник бил епископ в Панония; Панония била една от големите южнодунавски области на Римската империя. Границите й били разположени: на запад - до Алпите, на юг - по река Сава, на изток и на север - по река Дунав. В историята на християнската Църква Панония е известна като място на проповедническата дейност на Славянските първоучители - светите равноапостоли Кирил и Методий, но той не бил проповедник и учител само в един град или само в една страна, а благовествувал по целия свят. Пътешествувал по различни страни, като навсякъде проповядвал Христовото учение и изкоренявал бесовските заблуди. Помощница в проповедническата дейност му била преславната Юния.

Андроник, заедно с Юния, умрял за света заради Христа, за да доведе мнозина до познаване на истинния Бог. И наистина, той разрушил чрез проповедта си много идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните. Когато дошло време да преминат във вечността, Андроник и Юния били удостоени от Господ с венеца на апостолството и на мъченическия подвиг, тъй като пострадали много от езичниците. Честните им мощи били намерени заедно с мощите на много други свети мъченици в Евгения. На християните е било известено за тези мощи чрез особено Божие откровение, както това е описано подробно при датата 22 февруари.

Свети Николай Софийски бил християнин, роден в град Янина (днес в Гърция) в първата половина на XVI век. От дете усвоил обущарския занаят и за по-добро препитание се преселил в София. Тук хората го обикнали и Николай създал семейство. Но някои мюсюлмани решили да го привлекат към своята вяра, често го безпокоели и го убеждавали да смени вярата си. Един ден го поканили на обяд, упоили го и в такова състояние го обрязали.

Когато се събудил, Николай разбрал какво е станало и с плач избягал в дома си, откъдето от срам не излязъл цяла година. Но имамът най-после го предупредил, че занапред ще трябва да посещава техните молитви. Николай твърдо му заявил, че той за нищо на света няма да промени християнската вяра на своите предци.

Оттогава започнал неговият мъченически подвиг. Много мохамедани искали смъртта на Николай. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. На съдебно заседание съдията обявил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на отсъдената присъда. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и в местността Юч бунар ("Три кладенци", днес мястото е на столичната улица "Цар Симеон" 125), Николай бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Житието му е написано от дякон Матей Граматик, съвременник и очевидец на страданията и смъртта му. Недалеч от лобното място на свети Николай Софийски през 1900 г. е осветен голям храм в негова чест.

Баташките новомъченици са български православни свещеници, мъже, жени и деца, избити в село Батак, Пещерско, в първите дни на май 1876 г. при потушаването на Априлското въстание. Те са канонизирани от Българската православна църква през април 2011 г. заедно с новомъчениците от Новоселския манастир "Св. Троица" (днес в град Априлци), чиято памет се чества на 9 май.