Смъртта не настъпва веднага след последния удар на сърцето и това се знае отдавна. Но не умираме и в следващите 5-10 минути, когато мозъчните клетки все още са живи, както се смяташе доскоро. Всъщност те са жизнеспособни до 8 часа след спирането на сърцето и теоретично връщането към живот е напълно възможно в този период, твърди д-р Сам Парниа от Университетската болница в Стоуни Брук, САЩ, в книгата си "Erasing Death: The Science That is Rewriting the Boundaries Between Life and Death".

Общоприето е схващането, че мозъчната смърт настъпва 4-5 до 10 минути след спирането на сърцето, но това не е така. Чак когато е налице пълното послесмъртно вдървяване на тялото, можем да говорим за истинска смърт, защото тогава мозъчните клетки наистина са загинали, твърди докторът. Според него ако в рамките на тези няколко часа се грижим те да получават кислород и успеем да накараме сърцето да забие отново, ще върнем човека към живот.

За твърденията си д-р Парниа се основава на собствените си наблюдения върху умиращи пациенти. Според критиците му обаче той не предлага нови доказателства за живот след смъртта, нито за преживявания на границата между живота и смъртта, а казва нещо, известно отдавна на медицината - че съзнанието не "спира" внезапно с последния удар на сърцето.

Въпросът е дали човек може да бъде върнат към живот до няколко минути след това. Отговорът на този въпрос е да. Важно е обаче, че това не може да се постигне без необратими и фатални поражения върху мозъка, останал дълго без кислород. Не сърдечната, а мозъчната смърт е това, което окончателно ни изпраща в отвъдното.

Колкото и да е напреднала медицината, все още има съмнения кой е моментът, в който човек наистина умира. Той е свързан с един от най-големите страхове на човека - че може да бъде погребан жив. В миналото, когато не е имало достатъчно надеждни методи за категоричното установяване на смъртта, това нерядко се е случвало. В край на 19 век дори се тиражира ужасяващо число - че това е сполетяло 10% от смятаните за покойници.

Немалко хора, изпадали в клинична смърт, твърдят, че имат силни преживявания на прага на "оня свят", но са се върнали обратно. В медицината това явление е известно като гранично състояние между живота и смъртта. Много медици обаче не са съгласни, че човекът, който се е върнал от отвъдното, действително е бил умрял, защото не е била налице мозъчна смърт, а само спиране на сърцето.

Според пространно изследване, публикувано през 2011 г., граничните преживявания между живота и смъртта са прояви на жив, а не на умиращ мозък, само че нормалните мозъчни функции са се изкривили заради травматично събитие, което в някои случаи може да е и съвсем безобидно - т.е. такова, което не застрашава живота. Това изследване разбива и другия мит - че човек може да се върне "от мъртвите", т.е. да възкръсне след клинична мозъчна смърт. Никой не е оцелял след мозъчна смърт. Мнозина са били съживени до 20 минути след спиране на сърцето, но никой не се е възстановил след загиването на мозъка. Ако мозъкът е загинал, няма как да запази и сподели преживявания на границата между живота и смъртта.