На стената
Стотици в Президентството, за да видят Търновската конституция
Стотици в Президентството, за да видят Търновската конституция
Опашки от хора се извиха пред сградата на президентската администрация, за да видят Търновската конституция и ценни реликви от времето на Руско-турската освободителна война (1877-1878) г. и на първите години от изграждането на модерната българска държава.
За първи път Конституцията на Княжество България, подписана от народните представители в Учредителното събрание в Търново на 16 април 1879 г., е изложена в президентската институция.
Експонатът е от фонда на Централния държавен архив. Сред експонатите в Гербовата зала на "Дондуков" 2 има вещи и военно облекло на княз Александър I, автентично огнестрелно и хладно оръжие, държавни и военни ордени и медали на участници в Освободителната война.
Експозицията в президентската институция включва още богата колекция от документални свидетелства, които представят историческото ново начало на българската държавност след вековете османско владичество.
Това е представителна извадка, документи, събрани от Националния военноисторически музей, Държавна агенция "Архиви" и Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Изложени са уникални документи и музейни експонати, които показват първите стъпки на българската държавност след Освобождението. Така освен Търновската конституция, са изложени и Първия Указ на новоизбрания Александър I, програмата по посрещането му в София. Има изключително ценни, близки до оригинала копия на Санстефанския мирен договор и на Берлинския договор.
Само година след Освобождението преди 137 години вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство". Според нея участието на народа в управлението на държавата се проявява чрез Народно събрание, което бива велико и обикновено.
Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите и др.
Историците казват, че Търновската конституция поставя началото на съвременната българска държавност.
Източник: БГНЕС
За първи път Конституцията на Княжество България, подписана от народните представители в Учредителното събрание в Търново на 16 април 1879 г., е изложена в президентската институция.
Експонатът е от фонда на Централния държавен архив. Сред експонатите в Гербовата зала на "Дондуков" 2 има вещи и военно облекло на княз Александър I, автентично огнестрелно и хладно оръжие, държавни и военни ордени и медали на участници в Освободителната война.
Експозицията в президентската институция включва още богата колекция от документални свидетелства, които представят историческото ново начало на българската държавност след вековете османско владичество.
Това е представителна извадка, документи, събрани от Националния военноисторически музей, Държавна агенция "Архиви" и Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Изложени са уникални документи и музейни експонати, които показват първите стъпки на българската държавност след Освобождението. Така освен Търновската конституция, са изложени и Първия Указ на новоизбрания Александър I, програмата по посрещането му в София. Има изключително ценни, близки до оригинала копия на Санстефанския мирен договор и на Берлинския договор.
Само година след Освобождението преди 137 години вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство". Според нея участието на народа в управлението на държавата се проявява чрез Народно събрание, което бива велико и обикновено.
Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите и др.
Историците казват, че Търновската конституция поставя началото на съвременната българска държавност.
Източник: БГНЕС
Comments
comments powered by Disqus