Общество

Кой праща българи на “масово изтребление”?

НЯМА как да не кажа нещо по повод надигащото се недоволство в страната срещу здравната реформа - онкоболните остават без лекарства. Отказвам да повярвам, че това е възможно. Звучи неправдоподобно някой съзнателно да е решил, че ще остави десетки хиляди наши съграждани без животоспасяващи медикаменти и ще подложи по този начин на геноцид, или както е политически коректно да се казва “масово изтребление” на нашия народ.

Позволете ми да кажа нещо за тези нескончаеми реформи във всички сфери, чийто видим резултат е, че българите от 25 г. насам стават все по-бедни, по-неграмотни и все по-болни. Резултат, който води дотам, че тази нация изчезва. Всички се питат защо това е така. Нали уж го мислим за добро? Нали такъв е модерният повей - да се реформираме? А то става все по-лошо и по-лошо. Реформирахме образованието и то изчезна. Реформирахме икономиката и предприятията бяха продадени за скрап. Реформирахме и продължаваме да реформираме здравеопазването и то също е на път да изчезне.

Благодарете се, че църквата не се реформира. Ако беше го сторила, щеше и тя да е изчезнала.

Позволих се да нарека лекарите и медицинските сестри наши на църквата съработници. Ние, свещенослужителите, и вие - с белите престилки, изпълняваме една обща задача. Ние помагаме на душата със силата на нашите молитви, а вие с вашите знания и опит се грижите за тялото на човека.

Никой не е казал, че хората трябва да са бедни, болни и нещастни. Бог иска неговите люде да са здрави и щастливи, за да могат да го славословят.

Не е вярно, че църквата отрича науката. Църквата знае, че и научното знание идва от Бога. Всички съществуващи лекарствени средства ги има, защото Бог е промислил да ни даде елементите, от които те се приготовляват.

Не е вярно, че лекарите са атеисти. Напротив, те най-често се срещат с Бога и те най-добре знаят, че отвъд научното познание стои онази всемогъща сила, която оживотворява всичко. Църквата винаги ще подкрепя лекарите.

Здравната реформа я преценяваме по това дали резултатът показва наличието на любов към ближния, или не. Не към абстракция, а към конкретния човек. Този, който стои пред вас, гледа ви с надежда в очите и ви моли да му помогнете. Всеки такъв човек - беден или богат, българин или чужденец, всяка възрастна жена, както и всяко ромско дете, са човешки същества. По божията милост и воля те са се родили на този свят и имат равно на всеки друг право на грижа и помощ. Няма оправдание, поради което да не им бъде оказана помощ, когато имат нужда от нея.

Чуваме по медиите - нямало лекарства за онкоболните. После нямало да има ваксини за децата. Нямало да има за диабета и още кой знае коя болест. Как в целия цивилизован свят има, само в България няма? Как е възможно това?

Църквата не разбира от макроикономика и съвременни концепции за публичен мениджмънт и рационално управление на публичните финанси. Това, от което църквата обаче разбира, е човещината. Църквата вижда, че лекарите масово напускат България. Но и болните, които могат да си позволят това, вече масово предпочитат да се лекуват в чужбина. Български пациенти се лекуват в чужди болници от български лекари! Братя, какво става? Това ли искаме ние, това ли иска властта? Това ли е, което ни харесва? Да отидем всички в чужбина, където да разберем, че грижата за човека е главна и единствена ценност и задача на всяко нормално общество.

Никаква макроикономика, никаква самоцелна структурна реформа нямат значение. Значение има само човекът, когото сме длъжни да обичаме.

Бих искал министърът на здравеопазването, ако има човещина в себе си, да излезе и да каже: “Имаме толкова и толкова онкологично болни и нито един от тях няма да остане без лекарство.” Да каже, че нито едно българско дете няма да остане без ваксина. Че държавата и обществените системи ще направят всичко необходимо нито един болен в тази страна да не остава с усещането, че държавата му го мрази. За човещината не е нужна реформа - нея или я има, или я няма.

Не вярвам някой да мисли, че колкото повече болни има, толкова по-добре, защото това е бизнес. Не може да има подобно късогледство. Достатъчно е да погледнем на човека не като на стока, а като на наш ближен. Когато почувстваме в сърцата си тази обич, здравната реформа ще се е случила.

* Публикуваме с незначителни съкращения проповедта на Пловдивския митрополит Николай, изнесена вчера пред параклиса на Комплексния онкологичен център в града на тепетата. Там владиката се помоли за изцеление на болните. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Източник: 24 часа

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus