Деградацията на българското общество е в промяната в поведението на хората у нас и това не е изолиран случай. Ние сме част от световна тенденция, забелязана от редици философи. В нея няма нищо изненадващо,

Писатели и мислители говорят, че в редица отношения ХХI век се завръща към тъмните векове. А характерното за тях е, че централизираната власт, позната от устройството на Римската империя отпада, в Европа започват конфликти, роят се войните, започват всевъзможни сражения в почти всяко княжество или графство и по този начин се губи властта на духовните и политически водачи. Настъпват драматични развития, а Средновековието постепенно утвърждава двувластието между държавата и църквата.

В днешно време отново се връщаме към тези времена – държавата е отслабена, а тя има важна функция, образно казано - на кучето пазач, докато хората спят през нощта. Положението при църквите е сходно. Да, папа Франциск отправи призиви за човещина и мир, но те изглеждат някак откъснати от онова, което хората искат да чуят. В християнския свят, където би трябвало да има хуманизъм и помирение, политици като Збигнев Бжежински заявяват, че онова, което пречи е православието. И пример затова е сблъсъкът между православието и католицизма в Централна и Западна Украйна.

В Близкия Изток пък виждаме потресени как бойци на Ислямска държава се опитват да възстановят Халифата и да убиват мюсюлмани, защото не били максимално правоверни, според техните виждания. Религиозен фундаментализъм, който буквално шества из цяла Северна Африка, отслабва мощни структури на държавата. Няма две мнения - от гледна точка на социалната психология това са напълно откачени хора, напълно отклонени от нормата. Наред с всичко това, наблюдаваме и силното западане на вярата и религията, дотам, че се стига до смесването им с различни окултизми. Така е било и в мрачните времена.

Приликите на част от днешния свят със Средновековието са налице – мащабни териториални промени, пълен отказ от Хелзинкския процес и разпад на границите. Редица федерални държави в Европа се разделиха. И Украйна е на път да се разпадне. И тези процеси са съпроводени от заплашителни бежански потоци основно към Европа, маса хора пристигат от Африка, Латинска Америка, Близкия Изток и Азия.

Изменят се и параметрите на градския и социален живот – ако перифразирам, демокрацията вече не се оказва онова лошо, което е единственото възможно и разумно. Накъдето и да погледнем има движение на буквално тектонични плочи. Синдикатите и профсъюзите също станаха декоративни структури - нещо все си бърборят, но нищо съществено не правят. Различните съобщества, които се създават на местата на предишните, са опасно свързани с престъпния свят и гарнирани с редица нестандартни за досегашното подреждане групички и секти. Разпадат се и семействата. Бих нарекъл това, поне за Европа, начало на свещено безумие, а по на изток на места минава за норма.

Ерозията на обществото и на политическата класа е характерно не само за България, но и за цяла Европа. Анализите сочат, че в началото на формирането на Европейския съюз са действали полици от висока класа, в пъти по-висока, отколкото на сегашните. Днес на Запад няма нито една авторитетна личност, а според редица техни издания най-популярната е руският президент Владимир Путин. Това не е ли сигнал за нещо?

Дали има изход от тъмните времена? Разбира се, че има. И поуките са в историята. През Ренесанса Европа е утвърдила културата си, изживява пълен разцвет на изкуствата, на свободния дух, за да успее да премине през тъмните векове и така светът е оживял. Мисля, че това отново ще се случи, но дотогава ще трябва да издържат издръжливите. А ние сме измежду тях – имаме здрав ген от няколко културни традиции и каквото и да се прави, ще оцелеем. Ще дадем клончета и филизи дори в този топящ състав, в който сме днес.

България няма да загине цивилизационно, но ще претъпи поредното си пречистване.

Погледнете, сега ни управляват хора, които народът мрази! Разбира се, че всички племена и народи са силно зависими от елитите си, но българският народ е изключително зависим от това кой стои отпред във властта. Когато там застанат силни фигури, изведнъж започваме да вървим силно нагоре и напред. Но сега ни водят надолу и ние крачим потиснати и със сведени глави. Смятам, че и това е период, през който трябва да минем.

Д-р Илия Илиев, специалист по политическа психология.

Източник:БГНЕС