/Опустошителното земетресение в Непал е пореден симптом на антропоцена - новия геоложки период на планетата, породен от човешката дейност
Страшна е цифрата за жертвите на земетресението в Непал от 25 април, съобщена от премиера на страната Сушила Кой-рала - 10 000. Но не по-малко страшна е и съдбата на оживелите от катаклизма хора, останали без подслон, прехрана и лекарства, сред разрушени пътища и инфраструктура. Бедстващи жители на селата около столицата Катманду започнаха да спират камиони с хуманитарна помощ, насочени към нея, за да се доберат също до поне някакво облекчение на положението си. УНИЦЕФ също съобщи своя шокираща статистика -около един милион деца са в риск в зоните, засегнати от труса. Било защото са ранени, било защото са без храна и медикаменти, било защото са останали сираци.
Много държави и международни организации се опитват да помогнат на Непал, но организирането на спасителните операции на място върви трудно. Кадрите на човешкото страдание вълнуват целия свят.
Мащабът на непалската трагедия обаче е много по-голям от онова, което всички виждаме. Най-опасната част продължава да е скрита в земните пластове. Сеизмолози вече обясниха, че трусът е предизвикан от натиск между евразийската и индийската тектонична плоча. Индийската не спира да се „подпъхва" под евразийската и да я провокира към нови надигания и разчупвания - а значи и към нови опустошителни земетресения.
Но има и друго. Тази повишена геологична активност не е изолирана особеност само на хималайската зона. Тя тече вече във всички части на планетата ни. И е отговор на Земята срещу последствията от човешката дейност. Чакат ни все повече и повече природни катаклизми. Специалистите са измислили и име на новия апокалиптичен геоложки период, в който сме навлезли - антропоцен.
За първи път терминът е употребен още преди десетина години от холандския химик Паул Крутцен, един от нобелистите, установили кои са съединенията, разрушаващи озоновия слой в атмосферата. Именно той на една научна конференция отсича, че холоценът - геоложкият етап, започнал с края на последния ледников период преди 11 500 години, вече е приключил. И е започнал антропоценът, характеризиращ се с качествено различни геоложки процеси, причинени от човешкото въздействие, което се е разраснало внушително през последните 150 г. В този интервал населението на планетата ни е станало 4 пъти по-многобройно. „Моделът на растеж на човешката популация през XX век е свойствен по-скоро за бактерии, отколкото за примати", сочи на свой ред биологът Едуард Осборн Уилсън. Той е изчислил, че човешката „биомаса" вече е около сто пъти по-голяма в сравнение с който и да било друг вид едри живи същества, обитавали някога Земята. Буквално в навечерието на непалскотo земетресение подробна лекция за антропоцена изнесе френският философ и експерт по състоянието на климата, професорът от Университета в Лозана Доминик Бур. Той предупреди, че ако за холоцена са били характерни климатична стабилност и благоприятни условия за развитие на селското стопанство, антропоценът носи съвсем други условия. В сравнение с началото на промишлената революция днес съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата се е покачило с 40%. В течение на десетки милиони години на планетата ни са се случвали по-малко промени, отколкото настъпилите само от 1830 г. насам. Рязко е нараснала и масата на азотни и фосфорни съединения, каквито вече се намират дори и в отдалечени от цивилизацията високопланински езера - тоест атмосферата ги разнася навсякъде.
Днес в рамките само на една година човекът извлича повече руди от земните недра, отколкото унищожава ерозията. Така той на практика „изяжда" вътрешността на планетата. До 15 г. всички ресурси, намиращи се на дълбочина до 100 метра, ще бъдат изчерпани.
Човекът разрушава и екосистемите. Промишлени отпадъци и пластмаса са открити вече и в лавата, която изхвърлят изригващи вулкани. Така става ясно, че замърсяването прониква и в новите слоеве на планинските породи.
Научни доклади, обобщаващи опасните симптоми, са публикувани в списанията Nature Science през 2009-а и 2015-а. Глобалното затопляне до края на XXI век ще повиши нивото на световния океан с 1-2 метра. Преди за такъв период повишаването е възлизало на не повече от 25 см. Това ще промени целия цикъл на валежите. Там, където има суша, ще стане още по-безводно, а във влажните зони - още по-дъждовно.
Ще нараснат значително всевъзможнитe катаклизми. Още отсега се отчита двукратно увеличаване на броя и силата на бурите и ураганите.
Учените са откроили 12 фактора от антропогенен характер, които съответстват на 12 негативни последствия за планетата. Сред тях са нарастването на земното население, реалният вътрешен продукт, преките чужди инвестиции, общо използваната енергия, броят на големите язовири, обемът на използваната вода, употребата на торове, произвежданата хартия, числеността на градските обитатели, нивото на развитие на транспорта, телекомуникациите и международният туризъм.
След като стабилността на холоцена, помагала на човечеството да се развива досега, вече е приключила и е дошла епохата на „великото ускорение" - антропоцена, време е хората да осъзнаят своята огромна отговорност за процесите, предизвиквани от тях на Земята. И да пристъпят към спешни промени. Като философ проф. Доминик Бур насочва вниманието към търсене на решения за оцеляване на човечеството в условията на антропоцен, които да включват „непазарни механизми на управление" и да водят към постепенно изглаждане на сегашното крещящо социално неравенство. Професорът припомня, че в момента само 65 души на Земята получават такъв годишен доход, с какъвто разполагат 3.5 милиарда души от най-бедното земно население. Подобни дисбаланси имат пряка връзка с катастрофичните геоложки последствия, които тепърва ще се разрастват, ако не се вземат мерки, предупреждава ученият. Такива изводи бяха представени и на тазгодишния Световен икономически форум в Давос.
Непалската трагедия е шокиращ и нагледен урок как Земята се отърсва от човешкия род, тръгнал да я унищожава.

Източник: сп. "Тема"