Днес християнският свят отбелязва празника на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и майка им - мъдрата София. Момичетата загинали след като били измъчвани от римския император Адриан, за да се откажат от Христос. Имен ден празнуват Вера, Вяра, Люба, Любов, Любен, Любомир, Любомира, Надежда, Надка, Надя, Севда, Севдалина, София, Софка, Ставри.

Какво разказва преданието? София била по рождение италианка. Името й в превод означава премъдрост. Тя била християнка и съобразно с името си водела благоразумен живот.

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. Пък и какво друго е можела да роди християнската премъдрост, освен угодни на Бога добродетели?

Скоро след раждането на третата дъщеря София изгубила съпруга си. Останала вдовица, тя продължавала да живее благочестиво, угаждайки на Бога с молитва, пост и милостиня. Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели.

Слухът за тяхната премъдрост и красота се разпространил из целия Рим. Чул за тях и началникът на областта Антиох и пожелал да ги види. Но още щом ги зърнал, се убедил, че са християнки, защото не желаели да скриват вярата си в Христа. Антиох известил цар Адриан и той побързал да прати слугите си, за да доведат девиците при него. Те разбрали с каква цел ги призовава царят и се обърнали към Бога с такава молитва:

Всесилни Боже, направи с нас според святата Си воля. Не ни оставяй, но ни прати Своята помощ, за да не се уплашат сърцата ни пред гордия властник, за да не се побоим от страшните му мъчения и да не се ужасим от смъртта. Нека нищо да не ни отвърне от Тебе, нашия Бог.

След като били измъчвани жестоко, за да се откажат от Христос, трите сестри били посечени с меч, а телата им върнати на премъдрата София.

Тя ги положила в скъп ковчег, поставила го на погребална колесница и ги откарала извън града, където с почести погребала дъщерите си, плачейки от радост. Тя останала на гроба им три дни в усърдни молитви и сама се преставила в Господа. Вярващите я погребали заедно с дъщерите й.

Източник: Православието