Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на IV век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари през 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия.

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима - по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които е и знаменитият Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева света литургия.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите момчета до 14-годишна възраст обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

Смята се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания.

Имен ден празнуват Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.