Когато Исус е наречен Божият Агнец в Йоан 1:29 и Йоан 1:36, това означава, че Той е съвършената и окончателна жертва за греха. Трябва да започнем от Стария Завет, който съдържа пророчествата за идването на Христос като „принос за грях” (Исая 53:10). Всъщност цялата жертвена система, установена от Бог в Стария Завет, подготвя идването на Исус Христос, който е съвършената жертва, която Бог промисли като изкупление за греховете на Неговите люде (Римляни 8:3; Евреи 10).

Жертвата на агнета е играла важна роля в юдейския религиозен живот и жертвена система. Когато Йоан Кръстител нарича Исус „Божият Агнец който взема греха на света” (Йоан 1:29), юдеите, които го чуват може веднага да са помислили за някоя от няколкото важни жертви. Като се има предвид, че е наближавало времето на празника Пасха, първата мисъл е можела да бъде за жертвата на Пасхалното агне. Пасхата е един от основните юдейски празници и честване в памет на Божието избавяне на израилтяните от робство в Египет. Всъщност убиването на Пасхалното агне и намазването на кръвта му по стълбовете на вратите на къщите (Изход 12:11-13) е красива илюстрация на Христовото изкупително дело на кръста. Тези, за които Той умря, са покрити от Неговата кръв, която ни защитава от ангела на (духовната) смърт.

Друга важна жертва, която включва агнета, била ежедневния принос в храма в Ерусалим. Всяка сутрин и вечер в храма жертвали по едно агне за греховете на хората (Изход 29:38-42). Тези ежедневни жертви, като всички останали, трябвало просто да насочат хората към съвършената жертва на Христос на кръста. Всъщност Христовата смърт станала по времето, когато се правела вечерната жертва в храма. Юдеите по това време трябва много добре да са познавали старозаветните пророци Еремия и Исая, които предсказали идването на Един, който щял да бъде принесен „като агне водено на клане” (Еремия 11:19; Исая 53:7) и чиито страдания и жертва щели да дадат изкупление на Израел. Разбира се този човек бил не кой да е друг, а Исус Христос, „Божият агнец.”

Макар идеята на жертвената система да ни изглежда странна днес, концепцията за плащане или реституция все пак е нещо, което можем лесно да разберем. Ние знаем, че заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23), и че нашият грях ни отделя от Бог. Също знаем, че Библията ни учи, че всички ние сме грешници и никой от нас не е праведен пред Бог (Римляни 3:23). Заради нашия грях ние сме отделени от Бог и сме виновни пред Него. По тази причина единствената надежда, която можем да имаме, е ако Бог промисли начин да бъдем помирени с Него, и Той направи точно това, като изпрати Своя Син Исус Христос да умре на кръста. Христос умря, за да направи изкупление за греха и да плати наказанието за греховете на всички онези, които вярват в Него.

Чрез Неговата смърт на кръста като Божията съвършена жертва за греха и Неговото възкресение три дни по-късно можем да имаме вечен живот, ако вярваме в Него. Фактът, че самият Бог промисли принос, който ни изкупва от нашия грях, е част от славните добри вести на евангелието, които са толкова ясно описани в 1:18-21: „като знаете, че не с преходни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец - без недостатък и пречист, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и петно. Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, така че вашата вяра и надежда да бъдат в Бога.”

Източник: Тълкувател на божието слово