Какви трябва да са правилата за разкриване на секции в чужбина - въпрос, който най-накрая намери своя отговор на Велики четвъртък. Тогава със 105 гласа "ЗА" бяха разписани окончателните текстове в Изборния кодекс. Какво ще променят те и защо ДПС и ДОСТ напуснаха залата при гласуването, а Красимир Каракачанов обяви, че най-накрая България се е освободила от турското влияние, освободили са се и нашите изселници в Турция, коментира Тв Европа.

Тактическо отстъпление - така с две думи може да бъде определен ходът, който бе направен на Велики четвъртък при окончателното гласуване на текстовете за разкриване на избирателни секции в чужбина. Тактическо отстъпление, защото хем бе направен компромис, хем бе постигната основната цел, а именно - да се гарантира сигурността и достоверността на вота, който се подава зад граница.

Какво всъщност разписаха депутатите? С гласовете на 105 депутати и на фона на много яростен сблъсък на идеи в парламента - такъв, какъвто виждаме за първи път от много време насам, бе сложен край на практиката секции да се разкриват буквално навсякъде, където има желание за това.

Бе направено важно разграничение - едни ще са правилата за страни от Европейския съюз и други за трети държави.
Така в страните от Общността секции ще се разкриват в посолствата и консулствата и на местата, където има над 100 желаещи да гласуват.

За трети държави обаче, тоест и за Турция, ще важи друго правило. Там секции ще се разкриват само в дипломатическите ни мисии, като бе допуснато и едно изключение. Позволено бе да се разкрие още но само една секция при над 100 желаещи да гласуват и то само ако градът е с население над 1 милион души. Какво на практика означава това?

Разликата е осезаема. При 139 секции в Турция на последните парламентарни избори през 2014 - а година и очаквани 12 на следващия вот. Като споменахме парламентарните избори през 2014 - а година, тогава са разкрити общо 426 секции по целия свят, 139 от тях в Турция. Гласували са 138 000 души, повече от половината - близо 70 000 от които в Турция. За това българските граждани са платили 2 милиона лева. По последни данни около 1 милион и половина са българските емигранти по света - тоест под 10% от тях са отишли до урните и то повече от половината - в южната ни съседка

Тоест, само 5% от етническите българи, които са емигрирали, са отишли до урните. И спокойно може да бъде направен изводът, че интерес от тяхна страна към изборите у нас няма.

А що се отнася до вота в Турция, практиката за разкриване на много секции там, извън дипломатическите ни представителства, бе въведена преди 25 години като реверанс към изселниците по време на Възродителния процес, като компенсация за репресивната политика на комунистическия режим. Днес обаче, близо 30 години по-късно тези хора вече са се откъснали от България и не са активни по отношение на политическите процеси у нас.