Диети

Реабилитацията на въглехидратите и захарите

Повечето хора считат, че консумирането на въглехидрати и захари е основна причина за наднормено тегло, диабет, сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Дали това наистина е така?

Един от митовете за въглехидратите е, че консумирането им в големи количества води до затлъстяване. Но между калориите, приети от въглехидратите и калориите, приети от протеините и мазнините, има голяма разлика.

Първо, калориите във въглехидратните храни са значително по-малко в сравнение с животинските храни и различните масла и олио като зехтин, шарлан, тиквено, сусамово и други. Като примери за това могат да бъдат посочени сиренето с 4 калории на 1 грам, месото също с 4 калории на 1 грам, олиото с 9 калории на 1 грам. В същото време, при въглехидратите съотношението е не повече от 1 калория на 1 грам. При консумация на повече въглехидратни храни, човек се чувства задоволен и сит и не мисли за следващото хранене. Докато при консумирането на животински храни и мазнини, дори и в големи количества, не е посрещната нуждата от глюкоза в клетката и много скоро организмът сигнализира, че има недостиг на енергия и ние сме отново гладни.

Второ,
широко разпространено е, че захарта във въглехидратите веднага се превръща в мазнини, които се складират около кръста, бедрата, задните части. Истината е, че след консумацията на въглехидратни храни следва процес на разграждане на сложните захари до прости. Простите захари, които се съдържат в плодовете и зеленчуците/ се абсорбират в кръвта, след което се разпределят до трилиони клетки из цялото тяло, снабдявайки ги с енергия. Ако се консумират по-големи от необходимите количества въглехидрати, те ще се складират в мускулите и черния дроб като гликоген (запас) за бъдеща енергия. Ако се надвиши дори тази доза за енергия и запас, остатъкът ще се изгори под формата на телесна топлина. Този процес се нарича термогенеза.

Превръщането на въглехидратите в мазнини е процес, наричан деноволипогенезис. Някои животни например използват този процес, за да превръщат зърнените и зелените растения в мазнини, а пчелите за образуването на восък.

При човека този процес не се извършва при нормални условия. Ако всеки направи химичен анализ на мастните си клетки, ще установи, че с каквато мазнина се храни, с такава са и мастните му структури. Тоест мазнината, която се консумира, е мазнината, която тялото носи. Ако се консумират повече животински продукти, олио (зехтин, шарлан, сусамово, тиквено и т.н.), маргарин, ядки и други, тялото на човека ще съдържа мазнините, които се извличат от тези храни.

В едно изследване през 1979 г. от Food Science and Human Nutrition Department в Michigan State University , 16 средно пълни момчета от колежа са подложени на тест за 8 седмици. Без да сменят режима на хранене, който са водили до момента, на 8 от тях са добавени по 12 филии бял хляб към всекидневното меню, а на останалите 8 филии пълнозърнест. Една филия хляб съдържа средно между 50 и 70 калории. След тези 8 седмици първата група отслабнала с 6,26 кг, а втората с 8,77 кг. Хлябът, който са консумирали като допълнение към менюто, спонтанно е намалил консумацията на месо, млечни продукти и олио (зехтин, шарлан, сусамово, тиквено и други). Това е естествен процес на организма за засищане с глюкоза. Освен това нивото на холестерол на всички 16 момчета се е понижило с 2,8 до 4,4 mmol/l. Това означава, че не въглехидратите са виновни за затлъстяването на голяма част от хората в развитите страни, включително и България, а мазнините.

Друг мит за въглехидратите е, че тяхното консумиране, особено под формата на сладки плодове, причинява проблеми с кръвната захар като диабет, хипер- и хипогликемия; благоприятства кандидата, хроничната умора и дори причинява онкологични заболявания. Всъщност това може да се случи само, при условие че се консумират големи количества мазнини.
Не плодовете са причина за проблемите в организма, а излишъците от мазнини.

Повечето специалисти препоръчват храни с нисък гликемичен индекс, за да не се натоварва задстомашната жлеза и тъй като индексът на повечето сладки плодове е висок, те се изключват от хранителния режим. Но гликемичният индекс всъщност показва, колко бързо въглехидратите се преобразуват в кръвна захар, но в същото време не дава информация за това колко въглехидрати и фибри има в храната. За тази цел има друг вид индикатор, който най-точно определя как храните влияят върху кръвната захар. Това е гликемичния товар. Ето защо, храни с висок гликемичен индекс имат среден или нисък гликемичен товар. Бананите, например имат гликемичен индекс 52, но гликемичен товар 27. Повечето плодове имат нисък гликемичен товар и това по никакъв начин не нарушава нивата на кръвната захар. Когато плодовете се консумират пресни и цели, те бързо се разграждат и влизат в кръвта, но също така и бързо зареждат клетките с гориво. Това обаче е само при условие, че се храним с минимални количества мазнини.

Механизмът, който причинява висока кръвна захар, е много прост. Когато се консумират големи количества мазнини и мазни храни, самата мазнина покрива стените на кръвоносните съдове, инсулиновите рецептори на клетката, самата захарна молекула, а също и инсулина. Тази мазнина в кръвта е препятствие за усвояването на захарта. Вследствие на това, се покачва кръвната захар. Диабетно болните от тип 2, когато изключат мазнината и консумират повече пресни плодове и зеленчуци, много бързо успяват да регулират кръвната си захар. Същата мазнина, спомената по-горе, е предпоставка и за покачване нивата на е-коли бактерията, както и за атеросклерозата, инфарктите и инсултите.

Единственото в света, най-задълбочено проучване на това кои храни са най-подходящи за човека и как те се отразяват върху здравето, е продължило повече от 40 години. То е подробно описано в книгата „Китайското проучване“. Наблюдавани и изследвани са повече от 6500 семейства в 65 страни. Ръководителят, професор доктор Т. Колин Кембъл, доказва, че за да бъде здрав и в пълна хармония, човешкият организъм трябва да се храни основно с растителна храна – плодове, зеленчуци, зърнени и бобови продукти и минимални количества семена и ядки в съотношение 80% въглехидрати, 10% протеини и 10% мазнини. Обществото страда от прекалено излишество и лакомия, което води до дефицити в тялото и редица болести.

За да осигурите здраве и енергия за своя организъм, бихте могли да направите кратък лечебен експеримент с храни, богати на въглехидрати, и изключване на храни, които са богати на мазнини и протеини.

За 20 дни изключете от своето меню храни като месо, риба, яйца, млечни продукти, всякакви мазнини – зехтин, шарлан, сусамово, тиквено и други видове олио, масла, авокадо, маслини, ядки, семена. Намалете солта (или я изключете напълно).


Нека Вашето меню бъде съставено от по-големи количества добре узрели сладки плодове, зеленчуци (особено зеленолистни), задушени зеленчуци, зърнени и бобови храни. Яжте до насита! Включете умерени тренировки, които също ще подпомогнат лечебния ефект на този експеримент. Така само след три седмици Вие сами ще усетите промените в здравословното си състояние, емоциите, общия Ви тонус и енергичност. И ще докажете на себе си и околните, че не въглехидратите са причина за наднорменото тегло и редица болести. По този начин митовете ще бъдат развенчани за пореден път и то лично от Вас.

Източник: Вита Рама

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus