/Quo vadis, domine/ бел. авт. Кво вадис, домине- къде отиваш, Господи/


Случи се това, което знаехме, че е неизбежно- ислямистите атакуваха летище "Ататюрк"- най-голямото в Турция, през което минава огромен пътнически поток от целия свят.

Мнозина от пасажерите на този аеропорт са българи, които предпочитат добрите връзки и евтините полети за близки и далечни дестинации. Самата аз и семейството ми предпочитаме да летим през "Ататюрк". Шегували сме се със служителите на паспортна и митническа проверка, че то е по-голямото летище на България.

Успокоявахме се след атентатите в Истанбул и Турция и давахме за пример изключителните мерки за сигурност на летището- проверката започваше от самия вход на сградата. Но злото е изобретателно и не спи:

Първият атентатор се е взривил на тротоара, вторият, точно пред портала за проверка на влизащите. Трети е открил огън на паркинга и се е взривил, след като е бил прострелян от служител на реда.

Трагедията е огромна- жертвите са повече от 38 души - за сега. Ранените са над 150. Можеше да бъде всеки от нас- аз, ти, децата ни, тръгнали по света. Но са засегнати хора, човешки същества от близка до нашата държава, които се обръщат към нас с обичливото "комшу". Починали са и много чужденци-пъстра палитра от европейци, американци и азиатци.

Преди четири години беше летището в Бургас, през март- Брюксел, вчера- Истанбул. Сякаш забравихме, че се намираме във война- подмолна, зловеща, коварна и подла.

Терористите отиват в своя измислен рай, но с тях отлитат към небитието невинни хора, които са тръгнали към мечтана почивка, връщат се на работа, в университета или просто се прибират вкъщи.

Да помълчим и се помолим за загиналите и да напомним- Ислямска държава е общ враг и на християни и на мюсюлмани.

А въпросът на деня е един: при разграден европейски двор, липса на държавна сигурност, обща армия, разузнаване, европейски полицейски служби и преселническо нашествие накъде вървим? Кво вадис, Европа?