Европейската комисия завежда дело срещу България пред Съда на ЕС поради неизпълнението на страната на задължението за опазване на уникалните местообитания и на важни видове птици в Рила планина. Българските власти не са разширили зоната, определена като специална защитена зона, за да се защитят адекватно застрашените видове диви птици.

С ежемесечния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите членки Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС (вж. приложения I и II) и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Най-важните решения, приети от Комисията (в това число официално уведомително писмо, 20 мотивирани становища и 8 случая на сезиране на Съда на Европейския съюз), са представени по-долу и са групирани по области на политиката. Комисията приключва също така 86 случая, при които проблемите със съответните държави членки са били решени и не е необходимо Комисията да продължава процедурата.



Рила планина — най-високата в България и на Балканския полуостров, е сред най-ценните площи в България и в ЕС по отношение на опазването на 20 уязвими вида птици. Съгласно законодателството на ЕС относно опазването на дивите птици (Директива 2009/147/ЕО) държавите членки са длъжни да определят специални защитени зони за опазване на застрашените от изчезване видове, на уязвимите към промените в местообитанията им птици или на птиците, считани за редки или нуждаещи се от специална грижа.

Към момента България е класифицирала правилно 72 % от зоната като специална защитена зона. По този начин обаче не са обхванати важни части от местообитанията на 17 застрашени вида птици, включени в приложение I от директивата за птиците. Така се застрашават видове като пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), както и белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoudes tridactilus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius).

Въпреки мотивираното становище на Комисията, отправено през октомври 2014 г., относно нуждата да се разшири обхватът на защитените зони и да се включат зоните в Рила планина, България не е изпълнила това свое задължение. Поради това Комисията сезира Съда на ЕС по този въпрос.

През януари 2016 г. Съдът се произнесе срещу България (дело C-141/14) по сходно дело относно определянето и опазването на Калиакра — друга важна зона от значение за опазването на птиците в района Южна Добруджа, намиращ се в северната част на българското черноморско крайбрежие.

Контекст:

В Европа редица видове диви птици изчезват, което е особено притеснително за някои конкретни видове. Това явление нарушава биологичното равновесие и представлява сериозна заплаха за природата. Целта на Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици е защитата на всички видове диви птици, които естествено се срещат в Съюза. С директивата се забраняват дейности, с които директно се застрашават птици, като например умишленото убиване или улавяне, разрушаването на гнезда и преместването на яйца, както и други свързани с тях дейности, като например търговията с живи или мъртви птици (с някои изключения). В нея се обръща особено внимание на опазването на местообитанията на застрашените и мигриращите видове, най-вече чрез изграждането на мрежа от специални защитени зони (СЗЗ).

За повече информация:

- За правото на ЕС в областта на околната среда, за статистиката.

- За приетите през юли 2016 г. основни решения по производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка вижте пълния текст на информационния документ MEMO/16/2491.