Физиологическите нужди изискват поне месец без работа, за да има време организмът да се настрои, да се адаптира към промяната и да има "простор" за почивка.

Чисто психологически също е необходим възможно най-продължителен период - да се усетим добре на мястото, на което сме, да обиколим интересуващите ни места, да имаме време и за релакс.

Този лукс на практика е почти невъзможен, подчинени сме на реалния живот и рядко може да си позволим сами да планираме и да си осигуряваме достатъчно свободно време, затова трябва да извлечем максимума от малкото свободни дни и да се забавляваме.

Всеки трябва да отделя поне един час на ден за неща, които обича да прави, без работа и домашни задължения. Това има водещо значение за вътрешния тонус.

Добре е и половината от уикенда да посветим на себе си и нещата, които искаме. Това ни дава усещането, че контролираме живота си и ни осигурява пространство за отпочиване.

Условието е, дори да става дума за малко време, то да е пълноценно - да знаем, че това е часът или денят, в които сме затворили вратата на работното място и домашните задължения.

Независимо обаче каква е била почивката - активна, отморяваща или екзотична, след края й има нужда от няколко дни за постепенна адаптация, съветват психолозите.

Източник: БНР