На стената
Театърът осиротя - почина Едуард Олби
Театърът осиротя - почина Едуард Олби
Световно известният американският драматург Едуард Олби почина на 88 години в дома си в Ню Йорк.
Тай е трикратен носител на престижната награда "Пулицър" за драматургия, но не и за най-популярната си пиеса "Кой се страхува от Вирджиния Улф".
Едуард Олби бе най-великият жив драматург на Америка след Артър Милър. Провъзгласен е за „първия американски драматург, който превръща театъра на абсурда в автентичен американски идиом”.
Имахме честта да го видим и у нас – през 2009 г., в София, на премиерата на спектакъла по неговата пиеса „Козата или Коя е Силвия?“, постановка на Явор Гърдев в Народния театър.
Роден през 1928 г. във Вашингтон, Едуард Олби е осиновен две седмици след раждането си от наследник на театрален магнат и неговата съпруга. Расте в лукс, с прислуга, притежава Ролс и шофьор, но в атмосфера на омраза към тъмнокожите и евреите, което събужда у бъдещия драматург съпротива.
Майка му е твърдо решена да го направи член на елита на Ню Йорк, но среща отпор у сина си. Младият Едуард е изключван от редица училища и пансиони, поведението му принуждава баща му да го запише във военно училище, но от там също е изгонен. В крайна сметка Олби все пак успява да завърши гимназия и продължава образованието си в „Тринити колидж” в Хартфорд, където за първи път стъпва на театрална сцена. Впоследстви е изключен и от колежа, тъй като спира да посещава лекциите – твърди, че е изгубил интерес.
Олби се установява в Гринич Вилидж и започва да пише сценарии за радиопрограми, работи в музикален магазин, като куриер и др. През 1958 г. написва първата си пиеса – „Случка в зоопарка” – и я предлага безуспешно на няколко театри в Ню Йорк. Едуард Олби пътува за Европа, където отново предлага пиесата си и премиерата й е в театър „Шилер” в Берлин.
Две години по-късно я поставят и в „Провиншъл тиътър”, Ню Йорк. Големият му успех настъпва с „Кой се страхува от Вирджиния Улф?”, заради която критиката го нарежда сред най-ярките представители на театъра на абсурда Самюел Бекет, Йожен Йонеско и Жан Жьоне.
Олби е носител на „Пулицър“ за „Деликатно равновесие“ (1967), „Морски пейзаж“ (1975) и „Три високи жени“ (1994).
Често мрачно-хумористични, пиесите му изследват тъмните страни на брака, религията, възпитанието на децата и американския начин на живот. Най-известната му творба – „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ – портрет на разпадащия се брак, не получава „Пулицър“. Според консултативния комитет пиесата не е достатъчно „възвисяваща“ заради вулгарния си език и сексуални теми. През 1996 г. творбата получи награда „Тони“, а по-късно е адаптирана във филм с участието на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. През 1980 г. на Олби е присъден Златен медал за драматургия от Американската академия и института за изкуства и литература.
През 2009 г. Едуард Олби получава почетната степен „Доктор хонарис кауза” от НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”.
„Мисля, че винаги си заслужава човек да живее в настоящето – сподели у нас тогава Олби. – На въпрос кога е най-добре да се живее, в една от пиесите ми моя героиня отвръща: „Сега. Винаги.“. Във всички времена винаги е имало най-различни проблеми – и социални, и политически, и икономически. Но нека не забравяме китайската поговорка: „Да не дава Господ да живееш в интересни времена!“
„Винаги се учудвам, че нещата, които шокират хората в дадена театрална постановка или филм, са същите, които те практикуват в ежедневния си живот – каза още Олби. – Както е писал Тенеси Уилямс: това, което би трябвало да ни шокира, е умишлената жестокост, интелектуалният мързел, пълното безразличие. Нещата, които шокират толкова много хора днес, обаче обикновено са недоосмислени остатъци от детството им или от лошото поведение на техните родители.
Безразличието на съвременния млад човек към театъра ще се пребори с работа. Трябва да просвещавате хората, да им покажете още отрано що е велика картина, как звучат струнните квартети на Бетовен, да ги изложите на влиянието на прекрасни книги, да ги накарате да четат и да гледат театър… Убеден съм, че ако хората са образовани в тази област, ще обръщат нужното внимание на изкуствата – поне в САЩ именно липсата на подобно образование е причината за липсата на интерес към театъра у младите."
Тай е трикратен носител на престижната награда "Пулицър" за драматургия, но не и за най-популярната си пиеса "Кой се страхува от Вирджиния Улф".
Едуард Олби бе най-великият жив драматург на Америка след Артър Милър. Провъзгласен е за „първия американски драматург, който превръща театъра на абсурда в автентичен американски идиом”.
Имахме честта да го видим и у нас – през 2009 г., в София, на премиерата на спектакъла по неговата пиеса „Козата или Коя е Силвия?“, постановка на Явор Гърдев в Народния театър.
Роден през 1928 г. във Вашингтон, Едуард Олби е осиновен две седмици след раждането си от наследник на театрален магнат и неговата съпруга. Расте в лукс, с прислуга, притежава Ролс и шофьор, но в атмосфера на омраза към тъмнокожите и евреите, което събужда у бъдещия драматург съпротива.
Майка му е твърдо решена да го направи член на елита на Ню Йорк, но среща отпор у сина си. Младият Едуард е изключван от редица училища и пансиони, поведението му принуждава баща му да го запише във военно училище, но от там също е изгонен. В крайна сметка Олби все пак успява да завърши гимназия и продължава образованието си в „Тринити колидж” в Хартфорд, където за първи път стъпва на театрална сцена. Впоследстви е изключен и от колежа, тъй като спира да посещава лекциите – твърди, че е изгубил интерес.
Олби се установява в Гринич Вилидж и започва да пише сценарии за радиопрограми, работи в музикален магазин, като куриер и др. През 1958 г. написва първата си пиеса – „Случка в зоопарка” – и я предлага безуспешно на няколко театри в Ню Йорк. Едуард Олби пътува за Европа, където отново предлага пиесата си и премиерата й е в театър „Шилер” в Берлин.
Две години по-късно я поставят и в „Провиншъл тиътър”, Ню Йорк. Големият му успех настъпва с „Кой се страхува от Вирджиния Улф?”, заради която критиката го нарежда сред най-ярките представители на театъра на абсурда Самюел Бекет, Йожен Йонеско и Жан Жьоне.
Олби е носител на „Пулицър“ за „Деликатно равновесие“ (1967), „Морски пейзаж“ (1975) и „Три високи жени“ (1994).
Често мрачно-хумористични, пиесите му изследват тъмните страни на брака, религията, възпитанието на децата и американския начин на живот. Най-известната му творба – „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ – портрет на разпадащия се брак, не получава „Пулицър“. Според консултативния комитет пиесата не е достатъчно „възвисяваща“ заради вулгарния си език и сексуални теми. През 1996 г. творбата получи награда „Тони“, а по-късно е адаптирана във филм с участието на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. През 1980 г. на Олби е присъден Златен медал за драматургия от Американската академия и института за изкуства и литература.
През 2009 г. Едуард Олби получава почетната степен „Доктор хонарис кауза” от НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”.
„Мисля, че винаги си заслужава човек да живее в настоящето – сподели у нас тогава Олби. – На въпрос кога е най-добре да се живее, в една от пиесите ми моя героиня отвръща: „Сега. Винаги.“. Във всички времена винаги е имало най-различни проблеми – и социални, и политически, и икономически. Но нека не забравяме китайската поговорка: „Да не дава Господ да живееш в интересни времена!“
„Винаги се учудвам, че нещата, които шокират хората в дадена театрална постановка или филм, са същите, които те практикуват в ежедневния си живот – каза още Олби. – Както е писал Тенеси Уилямс: това, което би трябвало да ни шокира, е умишлената жестокост, интелектуалният мързел, пълното безразличие. Нещата, които шокират толкова много хора днес, обаче обикновено са недоосмислени остатъци от детството им или от лошото поведение на техните родители.
Безразличието на съвременния млад човек към театъра ще се пребори с работа. Трябва да просвещавате хората, да им покажете още отрано що е велика картина, как звучат струнните квартети на Бетовен, да ги изложите на влиянието на прекрасни книги, да ги накарате да четат и да гледат театър… Убеден съм, че ако хората са образовани в тази област, ще обръщат нужното внимание на изкуствата – поне в САЩ именно липсата на подобно образование е причината за липсата на интерес към театъра у младите."
Comments
comments powered by Disqus