Образование

Над 50% от българите възприемат "пишемE" като правилна форма

Илюстрация: sbj-bg.eu
Половината българи смятат "мекането" за правилно. Това показват резултатите от национално проучване, проведено през 2013 година сред 2018 пълнолетни граждани, за нагласите им към 12 често срещани правоговорни отклонения в езика ни.

Според изнесените данни, 51.3 процента от запитаните са били на мнение, че е правилно да се казва "пишеме", "четеме" и "говориме". Още повече - 55 процента – са тези, които го определят тези форми като "достатъчно благозвучни".

Езиковедът от Софийския университет Красимира Алексова, която представя резултатите от проучването, отбеляза, че анкетираните са оценили като неправилни останалите 11 правоговорни явления, но "мекането" не е разпознато като грешка от над половината запитани.

Всяко езиково явление, което се превърне в масово допускана грешка, вече е езикова тенденция, която заплашва да повлияе на книжовната норма, обяснява Алексова. Тя уточнява, че отговорните за кодифицирането на езиковите нормите трябва да извършат обстойно проучване дали това не е дублет или не става въпрос за промяна на нормата.

68 на сто от анкетираните не намират за особено благозвучно произнасянето на глаголи в минало време като "ходих" и "направих" с ударение на последното "и".

Грешната употреба на променливо "я" също не гали ухото на повечето българи. За грешно се приема например т.нар. "екане", когато на мястото на "я" се появява "е" – "бел", "голем", "хлеб", "бехме", "вървехме", "живехме".

Смекчаването на съгласните пред "е" и "и", както и преминаването на неударено "е" в "и" ("дитето" вместо "детето"), характерни за източните говори у нас, също са отбелязани от болшинството анкетирани като правоговорно отклонение.

Отклонение от правоговора са и формите с твърда вместо с мека съгласна - "вървъ" вместо "вървя", "мислъ" вместо "мисля", както и при съществителни имена от мъжки род, които са членувани ("учителъ" вместо "учителя", "лекаръ" вместо "лекаря"), посочва още Алексова. В проучването са включени и фонетичните промени при формите като "главъ" вместо "глава", "рикъ" вместо "река".

Младото поколение най-добре разбира кои са отклоненията от правоговора, а най-толерантно към тях е възрастното поколение, казва Алексова на базата на резултатите от проучването. Тя отбелязва още, че с нарастването на образователната степен се повишава и негативната нагласа към правоговорните отклонения.

Трябва учениците, студентите, а и съвременните българи да се учат не само да говорят правилно, но и уместно, коментира езиковедът.


viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus