Любопитно

Ботев давал на учениците задачи по математика, които отразявали реалния живот

Гениалният поет и публицист Христо Ботев има и една малко позната страна. Той е бил просветен деец - изявявал се е като математик. /Сп.” Математика” 1984 г./

В свое проучване помощник-директорът на ОУ "Христо Ботив", гр. Добрич, Донка Кюприбашиева дава пример за това как в задачи по математика могат умело да се съчетаят знания от различни дисциплини: "Борис, цар Български, принял християнската вяра в 862 година, а Владимир, княз русски, в 988 г. Колко години българите са се ...покръстили по-рано от руссите?"

"Турската държава за 1873 г. е имала 20 637 210 лири приход, а разход 21 404 450. В разходът влазят и разноските за народното просвещение, които са били 82 025 лири, и цивилната листа на Н. В. Султанът, която е 1 126 840 лири повече, отколкото са разноските за просвещението. Намерете колко лири са недостигнали на държавата в 1873 г. и от колко лири се състои цивилната листа на Н. В.?"

Или: "Българската екзархия се състави преди 4 години, т.е. след 103 години от подчинението на Охридската патриаршия под цариградската, а охридската патриаршия падна след 542 години от основаването на търновския патриархат. Кажете ми в коя година се е основал първият патриархат търновски и в коя първият екзархат български?"

Донка Кюприбашиева, която е проучвала Ботевия принос в математиката, разказва, че във времето, когато поетът-революционер се е занимавал с педагогическа дейност, са липсвали помагала за преподаване на математика. Тогава той превежда руския сборник на П.П. Михайлов "Беседы о первых четырех арифметических правилах и о счетах".

Христо Ботев не само го е превел, но и е внесъл ...своя възглед за педагогическите похвати при преподаването на математиката. И нещо повече - автор е на голяма част от задачите в българското издание - на 47 от общо 56, обяснява тя.

Ботев творчески е преосмислил и е дал конкретни методически указания за работата на българския учител, съобразени с нашите условия. Изследователите смятат, че преводът на Ботев е имал две издания, но първото от тях е било унищожено. Някои твърдят, че първият превод - веднага, след като е пристигнал от Румъния, е бил конфискуван и всички негови екземпляри са били унищожен от турските власти в България.

Според друг изследовател, книгата е била препечатана през същата година без някои от задачите с революционно съдържание. В Народната библиотека били запазени четири екземпляра на аритметиката на Ботев. От тях три били от първото оригинално издание на Ботевия превод, а едно - от препечатаното. Сравнение, което изследователите са правили на превода и оригинала показва, че същественият принос на Христо Ботев са 47 задачи, чийто автор е именно преводачът на сборника.

Оказва се, че това не са само задачите, които са свързани с чисто български факти - история, география, бит и др. Има и много задачи, които съдържат знания от сферата на биологията, астрономията, историята, географията. Именно в последната част на помагалото, озаглавена "Задачи за упражнения", Христо Ботев е дал свобода на мисълта си. От всички включени в него 56 задачи, от руския оригинал са взети само 9.

Останалите 47 са съставени от преводача Христо Ботев. От сферата на биологията /анатомия, зоология и ботаника/ задачите са общо 8, от политическа и физическа география - 12, история, сред които и относно биографии на видни учени - 10, астрономия и физика - 13 задачи, религия - 2 задачи и търговия - 2 задачи.

Така Христо Ботев се смята за предтеча на политехнизацията на обучението по математика. Неговият превод е пример за това как в учебник по математика могат умело да се съчетаят знания от различни учебни дисциплини. В задачите на Ботев прозира и неговата страст при патриотичното възпитание на учениците. Като пример могат да се посочат част от задачите:

"Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 216 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгубва своята свобода?

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus