Българската православната църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон. Той е наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва, когато започва резитбата на лозята.

В православния календар на 1 февруари се чества Свети Трифон - един от най-славните светци-лечители. Роден в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 г. той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава.

В народния календар Свети Трифон се счита за пазач на лозята. По нов стил празникът се отбелязва на 1 февруари, а по стар - на 14 февруари. На този ден се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб. Готви се и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”. След него всички се събират и избират Царя на лозята.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци.
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула - диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. На този ден празнуват лозарите, градинарите и кръчмарите. Именици са Трифон, Лозан, Гроздан, Радко, Радка, Рачо.