Векове наред историци, критици и наблюдатели спорят дали жената от известното произведение на Леонардо да Винчи е щастлива или тъжна. "Мона Лиза" е едно от най-известните произведения на изкуството. Някои виждат жената на картината усмихната, а според други тя се мръщи.

Учени смятат, че са открили отговор на въпроса. Екип от немски изследователи от Института по психология и психическо здраве във Фрайбург, Германия, публикуваха своя доклад по темата в научното списание "Scientific Reports".

Мона Лиза всъщност се усмихва, до това заключение достигат учените. Изследването се състои от два експеримента, осъществени върху хора, които наблюдават картината.

В първия експеримент на наблюдателите са представени осем различни варианта на "Мона Лиза", в които лицето й е леко променено, за да бъде малко по-усмихната или по-намръщена, а сред тях е поставен и оригиналът.

Тези картини са представени на участниците в изследването над 30 пъти, всеки от които е трябвало да отбележат дали на показаната картина жената се усмихва или се мръщи.

„Бяхме доста изненадани да разберем, че за оригинала в почти всички случаи от изследването е отбелязано, че Мона Лиза се усмихва. Това поставя мнението на повечето арт историци под въпрос“, казва Юрген Корнмайер, ученият начело на екипа на изследването.

Оригиналната картина е определена като щастлива в 97 процента от случаите, пише „Дейли мейл“.

Осъществява се по същия метод само че този път всички останали версии, различни от оригинала, са направени малко по-тъжни. В тази част от експеримента повече хора виждат Мона Лиза като тъжна.

„Резултатите показват, че нашите възприятия дали нещо е тъжно, или весело не са константни и зависят от обстановката“, обяснява Корнмайер.

Хората се влияят от средата, в която са поставени, и настроението им се напасва на всеобщата нагласа. Това означава, че до някаква степен начинът, по който всеки вижда картината, зависи от емоционалното му състояние и обстановката.

Оказва се, че хората много по-лесно идентифицират щастливите картини, отколкото тъжните. „Може би хората по природа предпочитат щастието“, казва Корнмайер.

А що се отнася до произведението на изкуството, Корнмайер смята, че може и да има някакви нотки на тъга в картината, но със сигурност не може да се спори дали тя е щастлива или нещастна.

„Джокондата“ с право е определяна от мнозина като символ на загадката на емоциите.