Всички сме чували за плацебо ефекта. Но малко се говори за ноцебо ефекта. Това е парадокс, защото повечето лоши неща, които ни се случват, са плод именно на ноцебо ефекта

Ноцебо от латински буквално означава „нанасям вреда“. Ноцебо е вярата, убеждението, че сте в беда или ще пострадате. Че сте или ще се разболеете от нещо. Че никога няма да успеете да постигнете или направите нещо, което желаете. Че при вас нещата “просто са такива” и нищо не може да се направи.

Ноцебо е форма на самоограничение, която обаче няма обективна реална предпоставка. Приемането на нечия чужда субективна представа за вашия собствен свят, без да имате възможност или желание да проверите нейната истинност.

Ноцебо ефект произвежда невинната на пръв поглед констатация на учителя по пеене, че детето ви пее фалшиво. Ако детето се съгласи с „авторитета“ и му повярва – от него определено няма да стане певец.

Ноцебо ефект произвежда забележката на родителя, небрежно отбелязвайки, че на детето не му върви математиката. Детето е празна дъска. Родителят пише върху нея своите констатации и те остават там – понякога за цял живот.

В повечето случаи ноцебо ефект се създава без умисъл. Под формата на мнение. Но мненията, особено когато човек няма оформена ценностна система, често се превръщат в присъди.

Не мога да пиша красиво, не ми вървят езиците, не мога да изкарвам пари, все ме прекарват, имам крехко здраве… Повечето от ограничаващите ни вярвания са плод на ноцебо ефект. Някога сме се съгласили с мнението на някого. Чули сме случайна забележка, изказана по конкретен повод и сме направили генерален извод. Извод, който вадим всеки път, когато се окажем в сходна ситуация.

Най-лошите ноцебо ефекти се произвеждат в лекарските кабинети

Там се издават най-тежките присъди. Там се разболяват най-много хора — буквално.
Ето го и най-голямото престъпление, пораждащо един от най-силните ноцебо ефекти: „Остават ви еди колко си години/месеци/седмици живот!“ Потресаващо!

Ако имахме законодателна власт определено би трябвало да квалифицираме подобни изказвания като углавно престъпление срещу човечеството. С всички, произтичащи от това, последствия.

Норбеков го е казал много добре: „Това, че ти не можеш или не знаеш как се лекува нещо, все още не означава, че „нещото“ е нелечимо!“ Само че хората все така си измират… спазвайки послушно „дадения“ им от медиците срок. Отказвайки да оспорят мнението на авторитетите. Слепи за възможния ноцебо ефект.

Източник: Познанието