Общество
Честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература
Честваме 167 години от рождението на патриарха на българската литература
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. През 1866 г. учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник поддаскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.
През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г.
Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче остава верен на призванието си – научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ бяга в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата. В Браила се запознава и с Христо Ботев.
По-късно се връща в България и през 1872-1873 г. учителства в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил.
След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов отново заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“. Следват стихосбирките „Избавление” (1878), „Гусла” (1881), „Италия” (1884), „Поля и гори” (1884), „Сливница” (1885).
За кратко, от март 1879 г. до септември следващата година, е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 г. Вазов живее в Пловдив, където развива широка обществена дейност. Тук става главен редактор на списание „Наука”, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора”.
От 1886 до 1889 г. Вазов живее в Одеса, където създава романа „Под игото”. През 1889 г., завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 г.
На два пъти – през 1894 и 1896 г., е избиран за народен представител, а в периода 1897 – 1899 г. е министър на народното просвещение. През 1911 г. става отново депутат, този път във Великото народно събрание.
През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г.
Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче остава верен на призванието си – научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ бяга в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата. В Браила се запознава и с Христо Ботев.
По-късно се връща в България и през 1872-1873 г. учителства в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил.
След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов отново заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“. Следват стихосбирките „Избавление” (1878), „Гусла” (1881), „Италия” (1884), „Поля и гори” (1884), „Сливница” (1885).
За кратко, от март 1879 г. до септември следващата година, е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 г. Вазов живее в Пловдив, където развива широка обществена дейност. Тук става главен редактор на списание „Наука”, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора”.
От 1886 до 1889 г. Вазов живее в Одеса, където създава романа „Под игото”. През 1889 г., завърнал се в родината, Вазов се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 г.
На два пъти – през 1894 и 1896 г., е избиран за народен представител, а в периода 1897 – 1899 г. е министър на народното просвещение. През 1911 г. става отново депутат, този път във Великото народно събрание.
Comments
comments powered by Disqus