Терминът „червило” се появява за първи път през 1880 г. , но модата да се оцветяват дамските устни е от най-дълбока древност.

В Месопотамия разбивали на прах скъпоценни камъни в топли червени и розови тонове, в Египет бъркали разкрасяваща помада от йод, съединение на бром и червено-пурпурен растителен пигмент. Сместа на всичкото отгоре била и силно отровна - дала много жертви на любовта и суетата и поради този факт възникнал изразът „целувката на смъртта.”

Клеопатра владеела изкуството да смесва стрити на прах изсушени бръмбари и мравки до постигането на желания червен оттенък.

Редица историци посочват за изобретател на първото твърдо червило арабския козметолог Абу ал Касим ал Захрави, който описва творението си като уханна пръчка, даваща цвят на устните.

Истински разцвет този грим придобива в двора на кралица Елизабет I, която налага модата на бялото лице и алени устни, постигнати с микс от пчелен восък и червено растително багрило.

През 1884г. червилото за първи път е продавано в магазините на френските парфюмеристи. Шест години по-късно е рекламната му премиера- в каталог на голяма американска верига дрогерии.

През 1915 г. Робърт Леви изобретил първата метална опаковка за червило, а осем години по-късно е патентована и въртящата се гилза.

До този момент червилото е било старателно увивано в копринена хартия и поставяно в хартиена тръбичка.

Днес изборът на текстури, опаковки и цветове е безкраен.