На стената

Православната църква отбелязва Благовещение



Православната Християнска Църква празнува този ден в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария.

Българите наричат празника още "Благовец" или "половин Великден". Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло.

Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец - благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават.

Друго народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. "Злосторникът" бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот. Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец. Текстовете на песните съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, за да не ги застигат болести. Народните вярвания са свързани със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време.

Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети и обикаля двора й, а също и със запалени факли, като изричат заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец". В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди "благо жито". Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви.

Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: "Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено", тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.

Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина и др.

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus