Общество

От 1 януари 2019 г. минималното възнаграждение ще стане 560 лв



Държавните финанси ще са на дефицит до 2019 г., увеличават се основно текущи разходи, а икономиката ще расте над потенциала си според документ на Министерството на финансите

Държавните финанси ще са без дефицит едва през 2020 г., основните данъчни ставки ще останат непроменени, а минималната заплата ще продължи да расте със стъпка от по 40-50 лв. на година чак до 2021 г. Това става ясно от Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. на Министерството на финансите, публикувана в четвъртък.

Документът се създава всяка година и отразява посоката, в която ще се развиват публичните финанси за няколко години напред, както и очакванията на управляващите за икономиката на страната. Министерството залага на продължаващ ръст и на приходите, и на разходите през следващите три години. Темпът им на увеличение обаче ще е по-нисък от този на БВП на страната и затова преразпределителната роля на държавата ще намалява, като през 2021 г. се очаква да е 36.1% от БВП при заложени 37% през тази година.

Държавният дълг ще се свие леко в номинално изражение, но като дял от БВП ще се понижи доста по-осезаемо - от 23.9% през 2017 до 18.2% през 2021 г.

Всички тези допускания са направени при прогноза за ускорен икономически растеж на световната и европейската икономика през тази година. Ведомството залага на 3.9% ръст на БВП в България за тази и леко понижение през следващите няколко години, а двигател ще продължи да бъде вътрешното търсене, водено от публично потребление, по-високия доход на домакинствата и инвестициите. От сметките на ведомството се вижда, че през целия период икономиката ще расте над потенциала си, който е определен на около 3.5% от БВП. В същото време растат основно текущи разходи, които при криза трудно могат да се свият.

Минималното възнаграждение - нагоре

В документа се предвижда минималната работна заплата да расте с по 40-50 лв. на година до 650 лв. в края на периода (при 510 лв. в момента). Така на 1 януари 2019 г. минималното възнаграждение трябва да стане 560 лв., от началото на 2020 г. - 610 лв., и след това да се увеличи с още 40 лв. от 1 януари 2021 г. Заедно с МРЗ обаче ще расте и месечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, което де факто ще увеличи и тяхната осигурителна тежест.

Тези стойности по принцип би трябвало да се съгласуват и със социалните партньори. Бизнесът настоява за приемането на механизъм, по който да се изчислява стойността на минималната заплата всяка година, но той все още е е на ниво проект.

По-високи разходи, предимно заради заплати и пенсии

Разходите на държавата през следващите няколко години ще продължат да растат - основно за текущи разходи - за издръжка, заплати, здраве и пенсии. Най-голямото перо - по 330 млн. лв. на година, са предвидени за учителските възнаграждения, които ще продължат да се увеличават, докато се удвоят през 2021 г.

Като цяло през 2021 г. разходите за персонала в публичния сектор ще достигнат близо 10 млрд. лв., или малко над една пета от общите. Разходите за пенсии пък нарастват номинално с 1.5 млрд. лв. през следващите три години, но като дял от БВП се свиват до 8.8%.
Военните проекти също фигурират с близо 1.1. млрд. лв. за купуване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и нов тип боен самолет.

Нулев ТОЛ ефект, но повече от данъци

Очакванията на държавата за ръст на потреблението и на цените на петрола, както и за повече инфлация логично се материализират и в приходната част. Растат всички данъчни постъпления, като увеличението по години е малко по-ниско от това на номиналния БВП.
От ведомството посочват, че положителен ефект върху постъпленията към бюджета ще има очакваното през 2019 г. въвеждане в експлоатация на тол-системата. От такси и електронни винетки в сметката на държавата ще постъпят 215 млн. лв. през първата година, а през следващите две - съответно по 263 и 294 млн. лв., тъй като обхватът на пътната мрежа ще се разширява поетапно. Като се вземат предвид разходите за системата обаче, нетният ефект пада до нула.
Така бюджетните приходи ще се вдигат предимно заради постъпленията от данък общ доход и осигурителните вноски в резултат на по-високата минимална заплата, увеличението на минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход. Така очакваният общ ефект се равнява на 400 млн. лв. за целия прогнозен период.

Дългът (относително) намалява

Към края на 2017 г. държавният дълг е 23.9% от БВП, или 23.5 млрд. лв., от които 16.8 млрд. лв. външен и 6.7 млрд. лв. вътрешен. Ведомството залага той да падне до 18.2% през 2021 г. Понижението в номинално изражение е по-скромно - с 0.8 млрд. лв. за четиригодишния период.

През периода 2019 - 2021 г. правителството планира да пласира ДЦК между 0.8 и 1.25 млрд. лв. годишно, докато падежиращият дълг в обращение е на 1.1-1.4 млрд. лв. годишно.

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus