Уникално копие на Четвероевангелието на цар Иван Александър ще влезе днес в съкровищницата на папската библиотека в Рим.

То е подарък от премиера Бойко Борисов по случай 24 май и ще бъде връчено на главата на Римокатолическата църква по време на днешна аудиенция на българската делегация, водена от министър-председателя.

Това е най-ценната българска книга, която се съхранява в Британската библиотека. "Този ръкопис е вашата национална икона", е мнението служителката на библиотеката Джанет Бекхаус.

На 3 ноември 2017 г. Четвероевангелието на цар Иван Александър е включено в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.

Копието, което ще получи папа Франциск, е изключителна прецизна изработка, с корица от червено кадифе със златен обков. То до съвършенство се доближава до оригинала.

Идеятаза този подарък е на шефа на Дирекцията по вероизповеданията към МС Емил Велинов.

Четириевангелето на цар Иван Александър предсатвлява препис на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов върху 268 пергаментови листа, като в началото на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист. Текстът е украсен със златни заглавки и е илюстриран от 366 цветни миниатюри. В началото на сборника на два отделни листа има оригинални миниатюри с историческо значение.

Евангелието е създадено по поръка на цар Иван Александър Асен през 1355-1356 г. от монаха Симон и е било предназначено за личната библиотека на царя. Било е притежание и на цар Иван Шишман.

След падането на България под турска власт то споделя нелеката, а често и трагична съдба на българската книга от това време – евангелието странства във Влашко, Молдова, на Атон, за да стигне до Британския музей в Лондон, където се пази сега.

То е в голям квадроформат, написано с т. нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.

Четвероевангелието е запазено изцяло. Липсва само една страница, липсва и богато украсения сребърно-златен обков със скъпоценни камъни, за които говори в своя пролог писмописецът монах Симон.

След падането на Търново през 1393 година, за да се запази е изнесено от страната в Цариград, а по-късно откупено от молдовския владетел воеводата Александру чел Бун (Александър Добрия).

По-сетнешната съдба на четвероевангелието се губи до 17 век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир "Свети Павел". За отбелязване е, че този манастир е обновен от тогавашния молдовски владетел, който вероятно е подарил съхранявания от предците му изключително ценен ръкопис на Иван-Александровото Четвероевангелие.

През 1837 г. англичанинът лорд Робърт Кързън посещава манастира и случайно открива ръкописа в манастирската библиотека и остава пленен от красотата му. Когато на сбогуване игуменът на манастира, тогава българин, пожелава да му подари нещо за спомен от пребиваването му в обителта, лорд Кързън пожелава именно тази книга. Когато поел в ръцете си ценния дар, той, според собствените му думи не можел да повярва, че това е истина. Освен царското Евангелие лордът получава като подарък и още един ръкопис, Видинското евангелие.

Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, Баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон.

По-късно той е преместен в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега, редом до Видинското Евангелие.

Лондонското Четвероевангелие е идвало само два пъти досега в България, веднъж през 1977 с личната съдействие на Людмила Живкова и втори път след промените през 2007'година със съдействието на проф.Божидар Димитров като шеф на НИМ в рамките на Британските дни в България.

Вчера за първи път в история премиерите на България и на Македония честваха заедно Деня на българската просвета и култура и славянската писменаст.

"На паметната плоча на Св. св. Кирил и Методий, където са осветени нашите букви, се върнахме към дипломацията. За мен двамата братя са били дипломати", посочи Борисов в присъстваето на Заев.

Той припомни аргументите, с които Светите братя са убедили папа Адриан II в равенството на нашата писменост с тази на другите народи. Според Борисов България и Република Македония показват, че празниците трябва да се отбелязват заедно, а не да са повод за раздори.

Българската и македонската делегации участваха в официалния прием в българското посолство в Рим по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Борисов посочи, че след подписването на договора за добросъседство България и Македония са още по-близки като народи и работят активно по редица проекти.

По време на приема в посолството ни в Рим Борисов предложи България и Македония да ползват общи дипломатически представителства там, където и двете страни нямат.

"Искам да погледнете паметниците на братята Кирил и Методий с двата венеца - на Република Македония и Република България.

Вижте колко хубаво стоят, не си пречат и колко е хубаво да празнуваме заедно. Аз също съм минал по този път - да се бутаме коя делегация по-първа да влезе и кой да е по-големият и по-великият. Вижте как хубаво си седят… и те са двама, и двамата велики, и Кирил, и Методий", каза Борисов.

Източник: epicenter.bg