Всяка година на 11 юни православният свят празнува чудо, станало на Атон през 982 година.

В една от килиите живеели двама монаси -­ старец и млад послушник. Веднъж, докато старецът бил на бдение в Карея, в килията дошъл непознат посетител. Младият домакин го поканил и когато започнали заедно да изпълняват утринното последование, се случило чудото. В момента, в който дошло ред да се изпълни песнопението "По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" за възхвала на Божията майка, непознатият с ангелски глас запял ново начало: "Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог”, а иконата на Света Богородица в килията засияла. Младият домакин се удивил, защото никога преди не бил чувал тази песен и помолил гостът да я запише. Нямало обаче мастило и хартия. Непознатият поискал една каменна плоча и върху нея, само с ръка, сакаш пише върху восък, записал думите на песента, като заръчал: “Отсега нататък така пейте всички православни!” След това изведнъж станал невидим. Плочата с издълбаните в нея думи била изследвана, чудото - разказано многократно, а иконата, пред която то се случило, била наречена Достойно есть. Песнопението е включено в Светата литургия и до днес се изпълнява в целия православен свят.

Освен на 11 юни иконата Достойно ест се почита с особена тържественост и на втория ден на Великден, когато представители на всички светогорски обители изнасят с литийно шествие Богородичния образ.

Килията, в която това се е случило чудото, е една от българските светини на Атон, тъй като в миналото тя е била населявана от български монаси и до днес носи името Достойно есть.