Маршрути

Във фабриката в Костандово тъкат килими за английския кралски двор

Килимарската фабрика в Костандово, малко градче до Велинград, работи като частно предприятие от 1998 година и е наследник на създадения през 60-те години на 20 век цех.

Собственикът Нино Парпулов лично подготвя багрилата за килимите, а синът му - Тодор Парпулов е дизайнерът на моделите. В родопското градче е и най-големият стан за ръчно тъкане в Европа, на който се изработват килими с внушителната площ от 160 кв. метра.

Фабриката е смесено българо-английско предприятие, което обяснява и връзката й с английския кралски двор. При единственото посещение на принц Чарлс в България, една от спирките на неговата визита е точно фабриката за ръчно тъкани килими в Костандово.

А тези килими привличат ценителите с прекрасните си цветове, орнаменти, изработка от естествена вълна и най-вече ръчен труд.

След като килимите от Костандово са се наложили в английския кралски двор, сега шедьоври от историческата френска линия "Савонри" се връщат към живот тук. Тази линия започва през 17 век от Краля Слънце Луи XIV, и е продължена от наследниците му - Луи XV и Луи XVI

Френските крале са смятали, че никой не е достоен да притежава такива шедьоври, освен ако не е монарх или глава на религиозно учреждение, и когато е идвало време да бъдат сменени, старите килими били нарязвани или изгаряни. За времето си те са били най- висш дипломатически подарък. В момента в света има останали само няколко оригинала.

Затова предприятието е изпълнило тежката задача да възстанови технологията на изработка и богатството на багрите, за да възпроизведе изгубеното културно наследство на Европа. Клиентите са предимно от чужбина, защото цената от 500 евро на квадратен метър не е за всеки джоб, но не липсват и български клиенти.

От години в Костандово работят основно с организацията за съхраняване на културното наследство на Великобритания "Нешънъл тръст". Повече от 400 културно-исторически обекта на Стария континент са украсени с ръчно изработените костандовски килими, казва собственикът Нино Парпулов.

В България такъв килим има единствено в Рилския манастир - в стаята, в която е отсядал българският цар Борис Трети.

Семейство Парпулови се опитва да инвестира в млади кадри, за да бъде съхранена тъкаческата традиция на Костандово, но това се отдава все по-трудно. Младите са малко в колектива, те бягат от тежкия ръчен труд и в момента килимите се тъкат от по-възрастни жени в пенсионна възраст.

А за да изпълнят нормата си те стоят на становете плътни 8 часа, за което време четири-пет жени успяват да изтъкат едва 3 реда от огромния килим. Показват ни основния възел на персийските килими – вземаш в ръка две от нишките, опънати на стана след това прокарваш конеца зад едната, на другата той преминава отгоре, завърташ го да мине отзад и после излиза отпред между двете- получава се сложна осморка.

Накрая режеш и продължаваш да увиваш около следващата двойка опънати нишки. През известно време възлите се наместват един към друг с помощта на инструмент, подобен на гребен, за да са равни редовете.

Въпреки че пазар се намира, собственикът Нино Парпулов разказва, че предприятието постоянно се бори за оцеляване. Британците, разказва той, многократно са искали да инвестират, да помогнат,"но законът не дава, и единственият начин е да ни купят изцяло", продължава той.

Нещо толкова толкова красиво и уникално като производството на килими в Костандово трябва да получи най-сетне вниманието на министерството на културата и правителството като нематериално българско наследство, което да бъде поощрявано и достойно оценено, опазено и съхранено.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus