Здравен портал

Какви опасности ни грозят при ухапване от кърлеж и как да се предпазим

С настъпване на същинската пролет и хубавото време, подходящо за излети сред природата и барбекюта в уютната къща на село, започват и оплакванията от ухапване от кърлежи. Високата влажност и по-високи дневни температури способстват развитието на акарите и те застават по върховете на избуялата трева в очакване на своя приемник.

Кърлежите са малки паякообразни паразити. Те не принадлежат към насекомите, а към акарите, с типичните за рода си качества: адаптивност, издържливост на глад, устойчивост на препарати и отлични размножителни умения. Размерът им е променлив, в зависимост от вида, пола, етапа на развитие и консумираната кръв.
Веднъж добрал се до жертвата си, кърлежът пропълзява дискретно по тялото, търсейки окосмена, топла или влажна част, на която да се закрепи. До превръщането си във възрастни, твърдите кърлежи преминават през четири фази на развитие: яйце, ларва, нимфа и кърлеж. Във всеки етап след яйцето те смучат кръв. Твърдите кърлежи имат в горната си част хоботче, пригодено за разрязване на кожата и смукане на кръв. Хоботчето, чрез което кърлежите смучат кръв има характерна форма, с подобно на наредени един зад друг връхчета на стрели. Тази структура на котва позволява лесно проникване в кожата, а насочените назад куки препятстват измъкването. При хранене, кърлежите изпускат от жлезите си антикоагулант и лепкав секрет, който буквално ги залепя за жертвата. След като кърлежът е приключил с храненето, лепилото се разгражда напълно, освобождава акара и той пада на земята.

В България са разпространени кърлежи, принадлежащи основно на родовете Ixodes (I. ricinus, I. canisuga, I. hexagonus), Hyalomma (H. anatolicum anatolicum, H. marginatum marginatum), Dermacentor marginatus, Haemophysalis (H. leachi, H. parva, H. punctata), Rhipicephalus (R. bursa, R. sanguineus) и Boophilus annulatus.

Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено, затова често остава незабелязано.
За да се предаде инфекция от кърлеж са нужни до два дни.

Лекарите съветват да се избягва влизането в райони с гъста растителност и да се използват репеленти за предпазване на кожата и перметрин за дрехите. Кърлежът обича контакти с врата, слабините и ушите.

Ако забележите ухапване от кърлеж потърсете лекарска помощ.

В период от 30 дни след премахването на кръвосмучещата акарида и да се наблюдава тялото за промени. Те най-често са зачервяване, оток, болка на мястото на ухапването и общи прояви, повишена температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото. Ако те се появят, то ухапаният от кърлеж вече е заразен.

Поведение след ухапване от кърлеж

1. Правилно отстраняване на запития кърлеж
Кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно. Най-добре е това да стане с пинсети. Леко запилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица.Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива. Много широко разпространена практика е да се върти обратно на часовниковата стрелка, но това е абсолютно погрешно. Така кърлежът може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване.
Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза.
По същия начин трябва да се отстраняват и кърлежите от домашните любимци.

2. Насочване за хирургично сваляне при дълбоко впит кърлеж или когато при вадене на кърлежа в кожата са останали части от него
Понякога при изтеглянето кърлежът се скъсва и в кожата остава устния му апарат. Това увеличава шанса за предаване на инфекцията, затова останалата от кърлежа част трябва да се отстрани хирургически.

3. Щателна дезинфекция на кожата след сваляне на кърлежа - с йод, спирт или одеколон.

4. При възможност сваления кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване.

В противен случай се унищожава чрез изгаряне или поставяне в спирт. Много хора размачкват свалените кърлежи от животните, при което пръски от съдържимото попадат в очите и човек се разболява без да е ухапан.

5. Съвети за проследяване в продължение на 30 дни относно:
- Локални прояви - на мястото на ухапването - зачервяване, оток, болка.
- Общи прояви - температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото. За временно пребиваващите или живеещите в ендемични за Кримско-Конго хеморагичната треска райони - прояви на кървене от венците, хеморагични петна по кожата.

Инфекциозни заболявания, предавани с кърлежи

Лаймската болест е една от най-разпространените предаване с кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест. Клиничната картина може да имитира редица заболявания. Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта. Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението, вместо твърде продължителна терапия. Възможни са рецидиви месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма борелии.

Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюктивата и при размачкването му с пръсти. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието. При своевременно и адекватно антибиотично лечение настъпва оздравяване и пълно възстановяване.

Ку-треската основно се причинява от селскостопанските животни - главно крави, кози, овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява. по време на размножителния период на животните чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти.
За профилактиката и борбата с Ку-треската е важно:
- Млякото да се консумира само след термична обработка.
- Бременни, болни с вродени или придобити клапни увреждания и лица с подтиснат имунитет трябва да се изключат от дейности, свързани с възможен контакт с причинителя на Ку-треската.

Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Тя има сравнително ограничено разпространение. Среща се само в няколко области на страната - Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кържалийска.
Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания - висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки. Появяват се обилни кръвоизливи от кожата венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение. Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.

Източници: riokoz-vt.com, maimunka.org, zdraven.bg

Радост Тодорова

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus