Тя все още не се е родила, когато близките ѝ са изпратени в трудови лагери по време на окупацията на Япония в Манджурия през 30-те и 40-те години.

"Много кланове на нанаи загинаха, но майка ми оцеля, за да ми предаде знанията си за кожата от риба", каза Ти, на 68 години.

Макар, че населението на общността остава малко успява да съхрани своите традиции. Нанаите са племе в Далечния изток, което живее на територията на Русия и Китай. Наричат се нанаи или хежени - буквално преведено " хора на земята".

Упадъкът на културата на нанаите, най-вече традицията да се правят дрехи от кожата на шаран, щука и сьомга, все още не е забравена.

Малцина от настоящото поколение се интересува от изучаването на занаята, а ежедневното облекло отдавна не е произведено от кожа на риба.

За да запази традицията Ю Венфенг събира група ученици, на които да предаде своите знания. Нейните ученици също изучават и Yimakan, метод за разказване на легенди, който превключва между речта и песента на езика на Хежен.

В тях учениците възпяват лова, риболова и древните военни завоевания. Техните легенди разказват, че народът им е произлязъл от русалките.

В наши дни обаче Нанаите не ловят сами рибата, а си я купуват от близките пазари.

А материалите като тигрова кост и еленово сухожилие са заменени с игли за бродерия и памучни нишки.

Горнище и чифт панталони за жените изискват 50 риби, при мъжете - 56.

Създаването на облекла стартира с премахване на кожата и изсушаването ѝ. След това материалът преминава през рудиментарна преса, за да я омекоти.

Процесът отнема месец, а самото ушиване изисква поне 20 дни.

Продуктите от кожа на риба са издръжливи и привличат вниманието на много хора.

Производството вдъхновява някои луксозни модни къщи като Dior и Prada, които от време на време я включват в своите дрехи и аксесоари.

Източник: Vesti.bg