Откриват я погребана в калните брегове на река Потомак преди повече от три десетилетия - странен организъм, който може да прави неща, каквито никой дотогава не е виждал при бактериите.

Този необичаен микроб се отличава със способността си да произвежда магнетит при липса на кислород, но с времето учените разбират, че може да направи и други неща, като да създава бактериални нанопроводници, които провеждат електричество, съобщава „Нейчър”.

Години наред изследователите се опитват да измислят начини да вкарат уникалното живо същество в индустриална употреба. Успехът им идва едва сега.

В университета в Масачузетс „Амхърст” създадоха устройство, което може да произвежда електричество буквално от въздуха 24 часа на ден.

Това е възможно благодарение на електропроводимите протеинови нанопроводници, произведени от Geobacter sulfurreducens.

Електрическият генератор се състои от тънък филм от протеинови нанопроводници с дебелина само 7 микрометра, разположен между два електрода.

При излагане на въздух, той е в състояние да адсорбира част от влагата и да генерира непрекъснат електрически ток.

Според учените разликата в електрическия заряд на електродите вероятно е резултат на дифузия на заредени частици в нанопроводниците.

Тази дифузия предизвиква уравновесяващо електрическо поле, аналогично на това на мембранния потенциал на живите клетки - вътрешната част на мембраната е отрицателно заредена по отношение на външната.

Така нанопроводниците поддържат непрекъснатото изходно напрежение докато остават изложени на влага.

Учените признават, че са направили откритието си почти случайно, докато експериментирали с бактерията.

Има и други подобни изследвания с наноматериали, например с графен, но при тях са постигнати само кратки електрически импулси, а не постоянно напрежение.

Към момента проучванията на феномена са още в началото. Електродите с протеинови нанопроводници създават електрическо напрежение от около 0,5 волта, с плътност на тока от около 17 микроампера на квадратен сантиметър.

Това е малко, но според учените, чрез паралелно или последователно свързване на повече нанопроводници може да се генерира достатъчно енергия за зареждане на устройства като смартфони.

Крайната цел е да се създадат големи биологични системи за индустриално производство на ток, което според учените е напълно възможно.