Първата неделя след Великден се отбелязва от християните като Томина неделя. Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си. Седмицата след Великден се нарича Светла, а Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.

Св. Тома Неверни станал нарицателно на съмнението-той бил един от най-верните сподвижници на Исус Христос сред Апостолите. Най-предан последовател на Спасителя. Произхождал от галилейския град Панеада. Не рядко го наричали Близнака (на арамейски език Тома означавало близнак) – това име му се дало заради много близката прилика с Христос. Неговото име обаче станало синоним на недоверието и съмнението във всичко, докато не се докаже в материалния свят.

Тома бил сред учените Апостоли, той умеел да чете и пише.
Евангелието описва, че след смъртта си Спасителят възкръснал, явил се на много от учениците си. Разказали на Тома за чудото, но той не повярвал и поискал сам да види белега от гвоздеите на възкръсналия Иисус, да постави пръста си в раните му, за да се увери във Възкресението Му. Седмица по-късно Христос се появил и накарал Тома да го докосне, като казал: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха". А изразът „Тома Неверни" станал нарицателен за недоверчив човек.

Денят е посветен и на душите на починалите ни близки, с които не можем да споделим Великден, затова денят е известен още и като Великден за починалите.

В събота се боядисват яйца отново и се носят на гробищата, заедно с козунак и хората си ги подават помежду си. По канон нищо не се оставя на гроба, освен да се запали свещ и да се прелее с вино и вода.