Матурите и външно оценяване ни провокираха да потърсим къде е най-трудният изпит в света. Вижте какво открихме

"Изпитът беше простичък и все пак дяволски труден, пише "Ню Йорк таймс". Съдържаше една-единствена дума ("вода" например, или "предразсъдък") и кандидатите разполагаха с три часа да изплетат от нея смислено есе. Това беше едно от приемните препятствия за колежа "Ол Соулс" / Душите на всички праведни мъртви, както е цялото му име/ на Оксфорд - замислено да изпита гъвкавостта на ума, но често изпитващо само способността да звучиш гениално, без да кажеш почти нищо.

"Упражнение в изкуството да избегнеш всякакъв отговор на един въпрос" - тъй описва собственото си есе върху "невинност" през 1964 г. историкът Робин Бригс.

Уви, изкушената от алюзии оксфордска младеж вече няма да има шанс да демонстрира акробатичните умения на интелекта си по този начин. "Ол Соулс", основан през 1438 г. от Хенри Шести и тогавашния кентърбърийски архиепископ, наскоро/по-точно, преди седем години/ реши да се прости с есето по една дума, което неизменно присъстваше в приемната кампания от 1932 г. насам.

Есето по една дума е само част от изнурителна многодневна процедура, въведена през 1878 г. и с право наричана "най-тежкият изпит на света", при това предназначен само за две места. Навремето обявяването на думата било събитие от такава величина и вълнение, че дори хора, нямащи нищо общо с кандидат студентските трепети, се събирали пред вратите на колежа да чуят новината. Самите кандидат-студенти я научавали като обърнели един-единствен лист хартия, за да я видят написана на гърба му, ей тъй сам-сама, като някакво миниатюрно взривно устройство.

Но това било навремето. "В последните години есето по една дума не предлага много ценен поглед към уменията на кандидатите", казва сър Джон Викърс, ректор на колежа. И така изпитът за "Ол Соулс" вече ще е поне мъничко по-лесен.

В университет, пълен с ексцентрични колежи, всеки със своите причудливи традиции, "Ол Соулс" успява да изпъква с интелектуалните си съкровища и със страхопочитанието, което предизвиква. Вратите му са непристъпни за бакалаври, а в момента в регистрите му има 76 млади учени, привлечени от най-висшия ешелон на академичните и обществените среди.
Повечето са приети по силата на техните постижения и научни акредитиви. Възпитаници на "Ол Соулс" са философът Айзая Бърлин, архитектът сър Кристофър Рен, държавникът Уилям Гладстон, Лорънс Арабски. Такъв колеж не може да мине и без поне един нобелов лауреат и няколко министри.

Допълнително двама млади учени се избират всяка година сред оксфордските възпитаници, завършили наскоро с възможно най-високи резултати. Наречени "стипендианти по изпит", тези двама избраници се радват на редица привилегии, като пълен пансион, близо 15 000 паунда на година за 7-годишен срок на обучение и възможност за ерудирани дебати на изтощителни трапези със събратята си по интелект. От двамата щастливци само единият е обречен на вечен академичен живот. Другият - известен като "Лондончанина", обикновено се отдава на обществена кариера в журналистиката, политиката, правото. За да стигнат дотам обаче, двамата първо трябва да се преборят с около 50 кандидати на година на прословутия изпит на "Ол Соулс".

Изпитът съдържа 12 часа писане на есета в продължение на два дни. Половината са по теми от специалността на кандидатите, а останалите - по общи въпроси, например: "Има ли от какво да се боят невинните?", "Кое е за предпочитане - глобално затопляне или глобално застудяване?", "Колко хора трябва да има на земята?" и изненадващо подходящия за Англия: "Променя ли се моралният характер на една оргия, когато участниците носят нацистки униформи?".

Тези въпроси са достатъчно страшни. Но онова, което се помни с десетилетия, е именно есето по една дума, или просто Есето. В различни години са се падали "стил", "цензура", "благотворителност", "възпроизвеждане", "новост", "хаос" и "милост". Това не е тест за всекиго.

Сър Джон, настоящият ректор, е бил главен икономист на "Банк ъф Ингланд" и президент на Кралското икономическо дружество. И той предпочита да не си спомня собственото си есе от 1979 г. по думата "превръщане": "Тръпки ме побиват при мисълта какво ли съм писал".

Впрочем, Есето може да е вече история, но една друга романтична и мистична част от изпитното мъчение оцелява през годините - за десерт винаги има черешов пай, за да се види какво ще направят кандидат-студентите с костилките.

Ал Рауз глътнал неговите. И 70 години по-късно споделя, че все още не е сигурен дали е постъпил правилно.


Източник: New York Times