Японски учени са установили, че горещи скали под централна Гренландия, известни като мантия, допринасят за топлинната активност в региона и за затоплянето в Арктика като цяло. Резултатите от изследването са публикувани в две статии в Journal of Geophysical Research - Solid Earth

Геофизици от университета Тохоку анализираха скоростите на сеизмичните вълни през структурите на земната кора и мантията в района на Гренландия, използвайки наблюдателни станции, разположени там.
За измерванията те използваха регионалния метод на сеизмична томография. Учените са обработили резултатите и са получили триизмерно изображение на структурата на недрата.

Авторите са открили мантия под Гренландия, издигаща се от границата ядро-мантия до преходната зона. Плюсът има два клона в долната мантия, които се разделят на дълбочина приблизително 1500 километра. По-близо до повърхността на Земята те се сливат с други шлейфове, които осигуряват топлина на активните райони на Исландия, остров Ян Майен и Свалбард.

Според учените северноатлантическият регион е изпълнен с геотермална активност - Исландия и Ян Майен имат действащи вулкани със своите мантийни магмени камери, а на запад от Шпицберген има „гореща“ геотермална зона.

За първи път учените доказаха, че зоните на геотермална активност в Северния Атлантик съвпадат със зоните с ниска скорост на разпространение на сеизмични вълни, покриващи цялата литосфера.

Известно е, че топенето на гренландските ледници е основната причина за настоящото покачване на нивото на Световния океан, което традиционно се свързва с глобалното затопляне.

Източник: https://ria.ru/