Утре се навършва една година от обявяването на първите случаи на коронавирус у нас. Това първо блокче от дълга и заплетена верига домино повлече след себе си бурни събития, които едва ли някога ще забравим. Някои усетиха всеки от тези 365 дни, на други 2020-та донесе щастие.

Лутане между това, което знаем и въпросите, които ни ужасяват. Между безопасността и личния избор.

А в окото на бурята бяха лекарите.

Препълниха се не само ковид отделенията. Повечето болнични кабинети се превърнаха в инфекциозни. Разкриха се още по-остро проблемите на здравната ни система. Бърза помощ не смогваше, а чисто човешкия капацитет на стотици лекари достигна предела си.

Някои оставиха сираци у дома.

Безкрайни дни, който остават в спомена все едно са били само миг. Приличат си и се сливат. Смазваща динамика, повторяемост на едни и същи негативни емоции. И нужда от постоянна адекватност. Свръхнатовареност. .

Сега 365 дни по-късно на дневен ред са ваксините като надежда, че следващата ще е по-лека. На този фон Националното сдружение на общопрактикуващите лекари поиска по-голямата част от ваксинацията да минава именно през личните лекари.

И въпреки всичко, въпреки изтощителната година, самоотвержеността на медика остава.

Винаги. И дори от най-негативната перспектива в крайна сметка се откриват хоризонти. Защото човек е така устроен, че винаги да намира път напред.

Източник: NOVA