Бая (на латински: Baiae) е древно селище на Неаполитанския залив. След това се казва Baia и днес е част от Баколи в провинция Неапол на регион Кампания.

Бая се намирал между Поцуоли и полуостров Мизенум и е бил пристанището на основания от гръцки колонисти град Куме. Името му идва от другар и главен моряк на Одисей.

Бая е бил прочут със своите минерални извори и станал известно курортно място с лековитите си терми, първите построени от римски бетон (Opus caementicium; Opus caementitium). Гай Юлий Цезар и Цицерон са имали наблизо големи вили. Императорите Калигула, Нерон, Адриан го посещавали често, а по времето на Август една част от Бая става императорска собственост. Сенека нарича селището deversorium vitiorum и критикува лекия живот в Бая.

Части от древна Бая днес са залети от морето. Древното селище преживява разцвета си между 100 г. пр.н.е. и 500 г. от н.е. Активната вулканична територия, на която се намира градът е основната причина за наличието на многото минерални извори в миналото.

Туристите могат вече да посетят и видят 2000-годишни статуи и руини на древния град, известен с лукса и пороците, който сега е потопен под водата , съобщава kratko-news.com.



Зашеметяващи нови снимки показват древния град, който сега е отворен за обществеността.

В специален подводен парк близо до Неапол можете да видите потопените съкровища на курорта от римската епоха,получил името древното Монте Карло.



Смята се, че Бая е бил град на порока, където богати и могъщи хора са се забавлявали с дни, правили бизнес и безсрамно парадирали с богатството си.

Това е мястото, където сенатор Гай Калпурний Пизон планирал да убие император Нерон.

Императори, включително Август, Нерон и Калигула, са живели в Баия, а някои от руините на вила, принадлежаща на Юлий Цезар, са изложени в археологическия музей Campi Flegrei.

Поради вулканична дейност долната част на града е потънала под вода.
Сега той се превърна в морска атракция, след като подводната археология откри древните реликви.

Руините са достъпни чрез гмуркане с шнорхел или гмуркане с регистриран водач. Има седем места за гмуркане, от които да избирате, включително Порт Юлий, домът на сенатор Пизо и нимфите на император Клавдий.

Водолазите могат да разгледат богато украсения мозаечен под, където римското благородничество е организирало непрестанни партита, и останките от стените, които някога са заобикаляли спа центъра.

Откриването на мраморни скулптури по време на драгиране близо до Поцуоли през 20-те години на миналия век заинтересувало фашисткия лидер Бенито Мусолини толкова много, че той предложил да се пресуши районът, за да се види какви други съкровища могат да се появят.

Тогава, през 40-те години на миналия век, пилотът на италианските военновъздушни сили Раймондо Баучер забелязва това, което описва като „странен призрачен град“, летящ ниско над това, което някога е било пристанището на Портус Юлий.

Въздушните снимки, направени от Баучер, който също бил пионер на свободното гмуркане, ясно уловили формата на стените, мраморните колони, пътищата, вълноломите и сложните тротоари.

Оттогава археолозите са открили десетки антики и е съставена археологическа карта на наводнения град, показваща пътищата и сградите.

Първите значителни разкопки са предприети в началото на 80-те години, по време на които е открита стая, пълна с мраморни статуи, поръчани от император Клавдий.

Копия на статуите стоят на морското дъно днес, оригиналите са изложени в музея.

Други открития включват древни бани, фонтани, езера и акведукт, на който е гравирано името на сенатор Гней Калпурний Пизон.

Подводното съоръжение от 437 акра е морска защитена зона от 2002 г. Преди това много реликви бяха откраднати и продадени в чужбина - една от тях се озова в музея Гети в Лос Анджелис.