На 14 декември 1897 г. е приет Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България. Има и Международен ден на ветеринарите, който се чества на 27 април.

Произходът на наименованието идва от древния Рим - думата „veterinus“ означавала „товарен добитък“ и там за пръв път лечителите на животни са наречени „medicus veterinarius“ – ветеринарни лекари. Ветеринарната медицина като отделна наука е родена през 18 век във Франция, където е открито първото в света училище за лекари, лекуващо животните. То е основано от Луи XV във време, когато там върлувала епидемия по говедата.

До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекари от руската армия след Освобождението през 1878 г. По покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че „на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните“. Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.

През 1881 доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва „Законопроект за положението на ветеринарната част у войската“, който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 г. В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите.

В началото на 1886 година на мястото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на военната и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ №545 от 18 октомври 1888 г. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.

Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. отваря врати и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. През годините той преминава към различни учебни заведения, а от 1996 г. до днес е в състава на Тракийски университет – Стара Загора.

От 1924 г. ветеринарните служби в България стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България „музей по история на ветеринарната медицина“ (в Аксаково) е д-р Тодор Савов Стаматаов от град Варна.

Години наред Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/ в България е самостоятелен орган към Министерството на земеделието за организиране, координиране, ръководство и контрол на ветеринарномедицинската дейност. Определя лекарствената политика в областта на ветеринарната медицина и упражнява контрол върху производството, вноса, износа, съхранението, търговията и употребата на ветеринарномедицинските продукти в страната. Обхваща и лечебно-профилактична и научнодиагностична дейност. От 2011 г. НВМС е част от Българска агенция по безопасност на храните.