От близо
18,3% e била смъртността от COVID-19 в болниците у нас през изминалата година
18,3% e била смъртността от COVID-19 в болниците у нас през изминалата година
18,3% e била смъртността от COVID-19 в болниците през миналата година. Това показва анализ на "Индекс на болниците", изготвен на базата на данните, които лечебните заведения подават в електронната система на Министерство на здравеопазването.
Хоспитализираните пациенти с COVID-19 за миналата година са били над 155400. В интензивните отделения са лекувани 16033 от пациентите с COVID-19 или 10,31% от всички хоспитализирани с тази диагноза.
При лечебните заведения обаче има разлики в смъртността. Проучването сочи, че те се дължат на състоянието на самите пациенти, както и на протоколите на работа.
Според изследването сред първите 20 болници за активно лечение с най-много пациенти с коронавирус са Военномедицинска академия и "Пирогов".
При тях процентът на смъртност варира от 13 до 33% като е най-нисък във ВМА, а най-висок в "Пирогов".
В следващите 20 лечебни заведения според обема на приетите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница „Проф. Ив. Киров“ в София, а е най-висок в ИСУЛ отново в столицата. Всичко това повдига отново въпроса за нуждата от въвеждане на единен протокол на работа.
Спрямо изминалата година смъртността в болниците при КОВИД-19 се е повишила, показват още данните. През 2020 г. тя беше 11 на сто, докато през 2021 г. е достигнала до 18%. Причините за това отново са много. Основната сред тях е, че пандемията в България се разрази основно през миналата година.
Първата по-сериозна вълна през 2020 г. в страната беше регистрирана едва в късната есен на годината, докато през изминалата бяхме свидетели на повече вълни. Това се потвърждава и от броя на хоспитализираните пациенти – през 2020 г. те са били 62 299, срещи 155 422 през миналата.
Известни промени се наблюдават и при болниците, които са поели основната тежест на КОВИД-19. Първите десет лечебни заведения през 2021 г., които са лекували пациенти с КОВИД-19 са държавна собственост.
През предходната година сред тях фигурираше и едно частно – Токуда, през миналата година обаче в болницата е имало по-малко пациенти с КОВИД. Промяната е следствие на политиката и на служебния кабинет, който допълнително изкара на предна линия в борбата с пандемията най-големите държавни болници в страната.
В сравнение с други държави Смъртността от КОВИД-19 в болниците у нас е съпоставима с тази в други страни. Така например изследване, публикувано в авторитетното медицинско списание „Лансет“, показва, че от 86 356 хоспитализирани пациенти с КОВИД-19 във Великобритания в периода март-юли 2020 г. 22 944 или 26.6% са починали.
Друго изследване за смъртността сред хоспитализираните пациенти в САЩ показва, че сред 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани между 1 март и 21 ноември 2020 г., смъртността е варирала през различните месеци от 9.3 до 19.7 процента.
Хоспитализираните пациенти с COVID-19 за миналата година са били над 155400. В интензивните отделения са лекувани 16033 от пациентите с COVID-19 или 10,31% от всички хоспитализирани с тази диагноза.
При лечебните заведения обаче има разлики в смъртността. Проучването сочи, че те се дължат на състоянието на самите пациенти, както и на протоколите на работа.
Според изследването сред първите 20 болници за активно лечение с най-много пациенти с коронавирус са Военномедицинска академия и "Пирогов".
При тях процентът на смъртност варира от 13 до 33% като е най-нисък във ВМА, а най-висок в "Пирогов".
В следващите 20 лечебни заведения според обема на приетите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница „Проф. Ив. Киров“ в София, а е най-висок в ИСУЛ отново в столицата. Всичко това повдига отново въпроса за нуждата от въвеждане на единен протокол на работа.
Спрямо изминалата година смъртността в болниците при КОВИД-19 се е повишила, показват още данните. През 2020 г. тя беше 11 на сто, докато през 2021 г. е достигнала до 18%. Причините за това отново са много. Основната сред тях е, че пандемията в България се разрази основно през миналата година.
Първата по-сериозна вълна през 2020 г. в страната беше регистрирана едва в късната есен на годината, докато през изминалата бяхме свидетели на повече вълни. Това се потвърждава и от броя на хоспитализираните пациенти – през 2020 г. те са били 62 299, срещи 155 422 през миналата.
Известни промени се наблюдават и при болниците, които са поели основната тежест на КОВИД-19. Първите десет лечебни заведения през 2021 г., които са лекували пациенти с КОВИД-19 са държавна собственост.
През предходната година сред тях фигурираше и едно частно – Токуда, през миналата година обаче в болницата е имало по-малко пациенти с КОВИД. Промяната е следствие на политиката и на служебния кабинет, който допълнително изкара на предна линия в борбата с пандемията най-големите държавни болници в страната.
В сравнение с други държави Смъртността от КОВИД-19 в болниците у нас е съпоставима с тази в други страни. Така например изследване, публикувано в авторитетното медицинско списание „Лансет“, показва, че от 86 356 хоспитализирани пациенти с КОВИД-19 във Великобритания в периода март-юли 2020 г. 22 944 или 26.6% са починали.
Друго изследване за смъртността сред хоспитализираните пациенти в САЩ показва, че сред 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани между 1 март и 21 ноември 2020 г., смъртността е варирала през различните месеци от 9.3 до 19.7 процента.
Comments
comments powered by Disqus