Общество

Църквата почита св. Софроний, епископ Врачански

Св. Софроний Врачански е роден в Котел с името Стойко Владиславов, остава сирак на 11 години и расте в бедност, а на 18 години се жени. Заради неговите трудолюбие, грамотност и добродетелност съгражданите му го избират за енорийски свещеник – ръкоположен е само 23-годишен.

Св. Софроний се отличава с учителски дарби и усърдни пастирски грижи, а когато св. Паисий Хилендарски пристига в Котел със своята „История славянобългарска“ (1765 г.), младият свещеник старателно преписва книгата и остава силно вдъхновен от нея. Св. Софроний заминава за 6 месеца на Света Гора, където е и св. Паисий, като придобива ценни знания за своето служение.

Големи терзания и унижения застигат светеца в Котел – задържан е като заложник от османците, жена му почива, лишен е за 6 години от свещенство, бива затворен в тъмница. Затова той се премества в съседната епархия, но и там попада невинен на беди и за малко не бива обесен.

Св. Софроний се замонашва в Къпиновския манастир „Св. Николай Чудотворец“ край Търново и е поставен за негов игумен с името Серафим. Примерното държание и честите проповеди на български език правят светеца силно уважаван и не след дълго той бива единодушно избран и ръкоположен за епископ Врачански под името Софроний, въпреки че от Цариградската патриаршия най-често поставяли гърци за митрополити.

Страданията съпътстват св. Софроний и във Враца – епархията бива опустошена заради междуособна война, цари безвластие и безредие, вилнеят разбойници, произволът на османската власт се умножава. Но светецът работи неуморно, проповядва на български, апостолски пътува от град в град, крие се 24 дни в пещера, гладувайки и в постоянна опасност за живота.

Скоро св. Софроний е преместен във Видин, където три години търпи унижения и оскърбления от бъдещия влашки митрополит, за да бъде освободен от епископство през 1803 г.

Св. Софроний Врачански е служил в храма „Св. Петка“ по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 г.

Поради разбойническите върлувания във Врачанско, страдалецът-светец заминава за Крайова, а после и в Букурещ (дн. Румъния), където след двумесечно боледуване се представя на Господа, като пише много църковни проповеди, описва живота си и събужда родолюбива надежда у българския народ.

Днес в музея на манастира Черника недалеч от Букурещ, в чиято манастирска църква се намират мощите на св. Калиник Черниканул, покровител на Букурещ, се съхранява омофор на св. Софроний Врачански, който е ръкоположил св. Калиник в йеродяконски чин. В главната манастирска църква на манастира Раду Вода, в който се помещава Букурещката семинария, се съхраняват част от мощите на св. Йоан Златоуст. От вътрешната страна на иконостаса е изографисан св. Софроний Врачански, който прекарва последните десет години от живота си (1803-1813) в Румъния.

Според последните научни изследования, извършени от о. проф. д-р. Николае Дура, въз основата на документи от държавния архив, св. Софроний Врачански е бил игумен на манастира Михай Вода (1811-1812). Погребан е в метоха Шербан Вода. В началото на XIX век поради множеството земетресения метоха Шербан Вода е разрушен. През 1882 г. на мястото на метоха се построява сградата на Румънската национална банка.

През 1848 г. във Враца е построен храм в чест на св. Софроний и на Възнесение Господне (на снимката вдясно).

Творчество на св. Софроний Врачански:
- Кириакодромион, сиреч Неделник
- Видински сборници от 1802 г.
- Книга от1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии
- Гражданско позорище
- Серафим (Софроний), архиерей български
- Житие и страдания на грешния Софроний

viapontika.com

viapontika@viapontika.com

За автора...

Comments

comments powered by Disqus