Политика

Продоволствената сигурност е национален приоритет за Финландия

В Европа и света настъпи сериозен недостиг на някои хранителни продукти като слънчогледово олио и пшеница след руската инвазия в Украйна. Съседната на Русия Финландия обаче е спокойна. Въпреки доста трудните климатични условия страната отдавна е предприела действия за почти пълната си продоволствена самодостатъчност, информира радио "Франс енфо".

Финландия граничи с Швеция и Русия и е една от най-северните европейски страни. Една трета от територията й дори се простира северно от полярния кръг. Така че тя има съвсем малко земеделски земи. И логично може да се предположи, че страната страда жестоко от войната в Украйна. Всъщност не. Според Глобалния индекс на прехраната на сп. "Икономист" страната се класира на четвърто място в света. А постиженията й в сферата на сигурността на прехраната не са от вчера.

"За Финландия това винаги е било политически приоритет", обяснява Санна-Хелена Фалениус, експерт във финландското министерство на земеделието. След Втората световна война страната не искала да бъде зависима от вносни продукти. Затова развила, например, производството на захарно цвекло. Хелзинки запазва тази политика и след присъединяването на страната към Европейския съюз. Тя сама произвежда необходимото й месо и зърно, за разлика от съседа си Швеция.

За да компенсира трудната околна среда, Финландия започва да развива националното си производство. Тя внася хранителни продукти за 4,8 милиарда евро, но изнася за близо 2 милиарда евро. Най-големият производител на млечни продукти в страната, "Валио" (Valio), осигурява една четвърт от този износ. Другият водещ продукт е овесът, на който Финландия е вторият по големина износител в света.

Страната не само продава своето зърно. От овесените протеини предприятията произвеждат десетки различни хранителни продукти - растително мляко и олио, както и много видове брашна. Защото другата сила на Финландия са иновациите. Стартиращата компания "Онега" (Onega), например, произвежда яйчен белтък чрез отглеждане на микроорганизми, захранвани с глюкоза. Селскостопанските земи може да са малко - едва 7 процента от територията на страната, но тя има идеи, заключава радио "Франс енфо".

Понятието за хранителна сигурност се оформи някога от алтерглобалистките течения, но сега, с войната в Украйна, то отново излиза на преден план, изтъква в. "Монд". Конфликтът извади наяве и силната световна взаимозависимост в селскостопански план както по отношение на храните - за човека и за животните - така и спрямо газа, който е абсолютно необходим за производството на азотни торове, основни помощни продукти за световното земеделие.

Европейският съюз внася малко зърнени култури за прехрана на човека, но купува много украинско и руско зърно за фураж на животните, по-специално царевица. Една четвърт от азотните торове в Европа се внасят от Русия. ЕС внася също така слънчогледово олио и кюспе, а само Украйна осигурява над половината от световната търговия с тази маслодайна култура (общо 80 процента заедно с Русия).

След пандемията от КОВИД-19, а още повече след началото на войната в Украйна, се отправят все повече призиви за продоволствена сигурност в Европа. А под това понятие политиците разбират самодостатъчност. ЕС внася 10 процента от калориите, които консумира. А като се казва, че Европа трябва да храни света, по-скоро е в сила обратното, изтъкват експерти пред в. "Монд".

В края на март Европейският съюз разреши да се култивират оставени под угар земи, за да се компенсира спадът на световното производство на зърно заради войната в Украйна. Правилата временно се смекчават, като по-конкретно ще бъде възможно да се отглежда на земите, оставени да отпочиват, всяка земеделска култура, предназначена за храна на хората или животните. Слабо плодородните земи ще могат да се използват за пасища.

Европейският зелен пакт чрез принципите, посочени в стратегията "От фермата до трапезата" и стратегията за биологичното разнообразие, предлага възможност за потвърждаване на "социалния продоволствен договор" между ЕС и неговите граждани и за насърчаване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система в контекста на извънредното положение в областта на климата и околната среда.

Руската инвазия ще има две последици: скок на световните хранителни продукти и силно покачване на производствените разходи, предупреждава селскостопанската организация "Солидарна земя" ("Terre solidaire"). Затова са необходими спешни мерки. А от бързината, с която те ще бъдат приложени, зависи тежестта на последиците.

Ограничаване на покачването на цените: това може да стане чрез международно регулиране или чрез борба със спекулата.

Засилване на способността на държавите за справяне с кризата и за инвестиции. А най-засегнатите от скока на цените са развиващите се страни, които вече са силно задлъжнели.

Ограничаване на отражението на хранителната криза върху населението.

Но за да бъдат приложени тези решения, е нужна международна координация. За целта е необходимо спешно да се събере Комитетът на ООН по световна продоволствена сигурност.

Сигурността на прехраната има правни основи, обхващащи сложно съчетание от сектори като селско стопанство, търговия, социална политика и околна среда. Правото на прехрана (в достатъчно количество) е едно от фундаменталните права на човека и е залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека, а именно: "Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние" (чл. 25).

Международният пакт за икономически, социални и културни права (в сила от 1976 г.) утвърждава правото на адекватна прехрана и е задължителен инструмент на страните по него;

Глобалният пакт за продоволствена сигурност (1985 г.);

Декларацията от Барселона (1992 г.);

Римската декларация относно изхранването (1992 и 2014 г.) и други.

В рамките на опасностите, свързани с конфликта в Украйна, Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) отправи препоръки да се остави отворена световната търговия с храни и торове, да се диверсифицират доставчиците на храни и да се избягват единичните решения като например намаляване на митата или ограничаване на износа.

Източник: БТА

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus