Празникът на Българската армия е един от най-старите в националния ни календар. Традицията на Гергьовден като воински празник датира още от първите следосвобожденски години. За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ 5 от 9 януари 1880 г. на княз Александър I. Церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст" - учреден с указ 1 от 1 януари 1880 г. на княз Александър I, и ограничени военни паради.

В годините до 1919 г. страната ни има два военни празника. Освен 6 май - Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава на 27 ноември в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война през 1885 г. Тъй като на 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише Ньойския мирен договор, Денят на бойната прослава не се е отбелязвал през 20-те години на 20 в. От 1926 г. Денят на храбростта и Денят на бойната прослава се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на св. Георги Победоносец - 6 май.

През 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато с Постановление 129 на Министерския съвет от с.г. 23 септември е определен за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.). С Постановление 100 на Министерския съвет от 30 май 1991 г. 23 август е определен за Празник на Българската армия в чест на победата през 1877 г. на Българското опълчение на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). С Постановление 15 на Министерския съвет от 27 януари 1993 г. до 1998 г. 6 май се отбелязва като Празник на Българската армия.

С промените в Кодекса на труда, приети на 6 май 1998 г. от 38-ото Народно събрание, 6 май се отбелязва като Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.