Горещ въпрос
Проучване разкрива защо тийнейджърите изглежда не чуват гласа на майка си
Проучване разкрива защо тийнейджърите изглежда не чуват гласа на майка си
Това е въпрос, който обезкуражените родители често задават на своите разсеяни тийнейджъри и верният отговор вероятно е не.
Трудно е да ги виним. Ново изследване на мозъка на подрастващите показват, че отговорите на определени гласове естествено се променят с течение на времето, което прави гласът на майката да изглежда по-малко ценен за нас.
Мозъчните сканирания на деца на възраст 12 години и по-малки показват силна невронна реакция към гласа на майка им, активирайки центровете за възнаграждение и обработка на емоциите в мозъка.
Въпреки това, около 13-ия рожден ден на детето настъпват промени.
Гласът на майката вече не предизвиква същия неврологичен отговор. Вместо това мозъкът на тийнейджърите, независимо от пола, изглежда по-възприемчив към всички гласове като цяло, независимо дали са нови или запомнени, обяснява психиатърът Даниел Ейбрамс от Станфордския университет.
Промените са толкова очевидни, че изследователите са успели да познаят възрастта просто по това как мозъкът реагира на гласа на майката.
Много доказателства показват, че за малките деца гласът на майката играе важна роля за тяхното здраве и развитие, влияейки върху нивата на стрес, социалното свързване, уменията за хранене и езиковата обработка.
Затова е съвсем логично мозъкът на детето да бъде особено чувствителен към гласа на родителя.
Но идва момент, когато става по-изгодно да слушате не само майка си, но и други хора.
„Когато тийнейджърите изглежда се бунтуват срещу родителите си, това е, защото са подготвени да обръщат повече внимание на гласовете извън дома“, казва неврологът Винод Менон, също от Станфордския университет.
Тези промени могат да бъдат ключови компоненти на здравословното социално развитие, позволявайки на подрастващите да разберат по-добре перспективите и намеренията на другите.
„В един момент детето става независимо и това трябва да бъде задействано от някакъв биологичен сигнал“, казва Менон.
"Това е сигнал, който помага на тийнейджърите да взаимодействат със света и да образуват връзки, които им позволяват да бъдат социално приспособени извън семейството."
Изследването е публикувано в Journal of Neuroscience.
Трудно е да ги виним. Ново изследване на мозъка на подрастващите показват, че отговорите на определени гласове естествено се променят с течение на времето, което прави гласът на майката да изглежда по-малко ценен за нас.
Мозъчните сканирания на деца на възраст 12 години и по-малки показват силна невронна реакция към гласа на майка им, активирайки центровете за възнаграждение и обработка на емоциите в мозъка.
Въпреки това, около 13-ия рожден ден на детето настъпват промени.
Гласът на майката вече не предизвиква същия неврологичен отговор. Вместо това мозъкът на тийнейджърите, независимо от пола, изглежда по-възприемчив към всички гласове като цяло, независимо дали са нови или запомнени, обяснява психиатърът Даниел Ейбрамс от Станфордския университет.
Промените са толкова очевидни, че изследователите са успели да познаят възрастта просто по това как мозъкът реагира на гласа на майката.
Много доказателства показват, че за малките деца гласът на майката играе важна роля за тяхното здраве и развитие, влияейки върху нивата на стрес, социалното свързване, уменията за хранене и езиковата обработка.
Затова е съвсем логично мозъкът на детето да бъде особено чувствителен към гласа на родителя.
Но идва момент, когато става по-изгодно да слушате не само майка си, но и други хора.
„Когато тийнейджърите изглежда се бунтуват срещу родителите си, това е, защото са подготвени да обръщат повече внимание на гласовете извън дома“, казва неврологът Винод Менон, също от Станфордския университет.
Тези промени могат да бъдат ключови компоненти на здравословното социално развитие, позволявайки на подрастващите да разберат по-добре перспективите и намеренията на другите.
„В един момент детето става независимо и това трябва да бъде задействано от някакъв биологичен сигнал“, казва Менон.
"Това е сигнал, който помага на тийнейджърите да взаимодействат със света и да образуват връзки, които им позволяват да бъдат социално приспособени извън семейството."
Изследването е публикувано в Journal of Neuroscience.
Comments
comments powered by Disqus