Фолклорно изпълнение на гайда трябваше да вдигне духа на протестиращите в центъра на Бургас тази вечер.

Гайдар нямаше, звуците се носеха от мегафона, който днес отново се предаваше от ръка на ръка – нещо като хайд парк по бургаски.

Жегата обаче стопи протестиращите поне с 1/3. За да компенсират оределите си редици, по-отворените грабваха мегафона по два-три пъти, за да се изкажат пред по-голяма аудитория от приятелския кръг.

Днес най-често под прицела на тълпата беше Волен. Ако не беше неговият глас, щяхме ли днес да сме тук, попита един от младите оратори.

По-зрелите пък подчертаха, че не трябва да се бърза към предсрочни избори, ако не се промени избирателният закон.

Третата възраст беше във вихъра си, пя и скандира с младежки плам.

На лампата край общината, която недоволните изполват като малка трибуна и на която от доста време е залепен портрет на подпалилия се във Варна Пламен, се появи плакат с кратък и категоричен призив: "Нов изборен закон, гарантиращ категорична и качествена СМЯНА НА СИСТЕМАТА. На крак, граждани на България!".

В четвъртата вечер протестиращите се запитаха защо са толкова малко. И си отговориха: Защото сме разединени.

Истина е, че голяма част от хората, въпреки недолството си от ситуацията в страната, не се виждат като част от групата пред общината.


На площада на протеста всички поколения искат думата.

Сред прагматичните предложения беше това за задължителното гласуване. Тези са в парламента, защото ние ги вкарахме! Който не гласува, няма право да се оплаква, закова млад протестиращ.

Ветеран пък завъртя колелото на историята и върна присъстващите в 1925-а, годината на атентата в църквата Св. Неделя. Така днес към скандиранията се добави и "Убийци!".

Новият детайл в четвъртия ден беше руло тоалетна хартия. Донесе го пенсионерка, за да покаже какво е най-нужно на парламента.


Най-последователните вече са ясни - тук са и в дъжд, и в жега.


Интересни лозунги и днес не липсваха, макар че редиците на протестиращите бяха доста оредели.