На 16 октомври се отбелязва празникът на авиацията и Българските военновъздушни сили (ВВС) и се навършват 110 години от първия боен полет в историята ни. За подвизите на българската авиация през тези години може да се научи повече в Авиационната библиотека в София и Музея на авиацията в с. Крумово.
Първите военни, които са изпратени през 1912 г. да се обучават във Франция, Германия и Англия са: поручик Сакеларов от 1-ва пионерна дружина, подпоручик Самсаров от 1-ви пехотен софийски полк, поручик Петров от 4-ти артилерийски полк, поручик Топракчиев от 1-ва пионерна дружина, поручик Богданов от 9-и пехотен пловдивски полк, поручик Милков от 29-и ямболски полк, мичман II ранг Ляпчев от флота, подпоручик Калинов от 6-и пехотен търновски полк, поручик Манков от 17-ти пехотен доростолски полк, поручик Попкръстев от 2-ри пехотен искърски полк, поручик Гюлмезов от 24-ти пехотен черноморски полк, мичман I ранг Михайлов от флота, поручик Лулчев от 36-и пехотен козлодуйски полк, поручик Стоянов от 16-и пехотен ловчански полк, поручик Митев от 2-ри конен полк, поручик Кикименов от 2-ри конен полк, подпоручик Атанасов от 30-и пехотен шейновски полк, поясни Рада Банялиева.

Това са първопроходците в една сфера, без която днес е немислим нашият живот. Във войната като пилот взима участие и Сава Попов, който на собствени разноски изучава аеропланно дело във Франция. Като механици участват още Иван Каролев и Иван Лозанов.

Историята на Българската бойна авиация

Българската авиация се заражда още с мечтата на човека да полети, а народът ни има огромен принос в създаването и развитието ѝ.

Хараламби Джамджиев е един от първите българи, които мислят за реализирането на полет и прави една от първите публикации на тази тема – „Действителните основи на въздухоплаването".

През 1892 г. е първото документирано събитие, което има пряка връзка със създаването на българската бойна авиация – техническото изложение в Пловдив. На него е поканен Йожен Годар с неговия балон „Ла Франс", а на 19 август 1892 г. подпоручик Васил Златаров лети с него. Смята се, че сформираната българска група, която трябва да помогне на Годар, е първото българско „Въздухоплавателно отделение", тогава наричано въздухоплавателна команда. На 20 април 1906 г. с указ на цар Фердинанд се създава и официално „Въздухоплавателно отделение" с първи командир капитан Васил Златаров.

Всички тези събития, както и много други, ни водят до датата 16 октомври 1912 г., когато поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев извършват първия боен полет в българската история, като хвърлят над Одрин две ръчни гранати. Това е и един от първите бойни полети в световната история.

Сред първите

Българските летци са направили много неща за първи път, а пример за това е първият нощен полет в историята на Франция. Той се осъществява с поручик Симеон Петров и Луи Блерио. Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Симеон Петров и аеромеханик Иван Платников отиват в школата на французина, където разработват методиката за това как може да бъде осъществен нощния полет. Парижани са поразени. Издават пощенски картички с четиримата българи.

През 1912 г. Симеон Петров става първият летец в света, който приземява самолет със спрял двигател. Самолетът каца, без да се разбие. До онзи момент всички са загивали или поне са чупили самолета. Благодарение на българина се създава методика за кацане със спрял двигател. Симеон Петров осъществява и първата в света нощна бомбардировка по време на Балканската война. Той прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград.

Българката Райна Касабова пък е първата жена в света, извършила боен полет- над Одрин, по време на Балканската война.

През 1913 г. Милчо Митев и Джовани Сабели осъществяват първото прелитане от континент на континент.

След Ньойския договор (1919 г.) на България ѝ е забранено да има бойна авиация. Ние сме били длъжни да нарежем здрави самолети. След Първата световна война много хора се борят, за да бъде възродена българската военна авиация. По време на Втората световна война в българското небе има 15 000 полета на противникови самолети, а българските летци изпълняват 1100 полета, свалени са 57 чужди самолета и само 27 български.

От 1951 г. бойното дежурство не е спирало, дори започва по-рано, у нас са идвали летци от държави, членки на НАТО, но те носят дежурство съвместно с българските пилоти , никога вместо нас или заради нас.

По материали от БТА