Изследователски екип от университетите в Кеймбридж, Единбург и Вашингтонския университет са забелязали, че топенето на ледовете в Антарктика може да е обратимо. Резултатите от работата са публикувани в списанието Nature Communications.

Проучването комбинира сателитни изображения, както и данни за климата и океана, за да определи ефектите от топенето на ледената покривка на Западна Антарктика, която съдържа достатъчно лед, за да повиши глобалното морско ниво с 3,3 метра. От началото на 90-те години на миналия век учените наблюдават рязко ускоряване на топенето на леда в този регион, което се приписва на антропогенното изменение на климата през последния век.

Сега експертите са идентифицирали значителни регионални различия в това как ледената покривка на Западна Антарктика се е развила от 2003 г. насам поради изменението на климата. Оказа се, че това се влияе от промените в силата и посоката на крайбрежните повърхностни ветрове.

Тъй като преобладаващите ветрове в тази част на Антарктика духат от запад, когато се усилят, те издигат по-топла и по-солена вода от дълбокия океан, която достига крайбрежието на Антарктика и увеличава скоростта на топене на леда.

Въпреки това, в периода от 2003 до 2015 г., край бреговете на сектора на Амундсеново море, интензивността на преобладаващите западни ветрове намалява. Това означаваше, че по-дълбока и по-топла вода не може да проникне в леда. Това се илюстрира от съответното поведение на ледниците, които имат изразено намаляване на скоростта на топене. Учените отдават това на необичайно задълбочаване на системата с ниско налягане на Амундсеново море, което е довело до навлизането на по-малко топла вода.

Резултатите от работата показват трудността при идентифициране на модели в поведението на леда в Западна Антарктида, което отново повдига въпроса за прогнозиране на поведението на ледения континент в контекста на глобалното затопляне.

Източник: https://lenta.ru