На 14 септември Българската православна църква празнува "Въздвижение на Светия Кръст Господен". Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника.
Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики - е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба на Исус Христос. Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени били пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята.
След време на това място е построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници и за да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон.

Кръстовден е познат в българската традиция и с едно друго име - Гроздоберник, защото на този ден се дава началото на брането на грозде.

"Лозарството и винарството са познати в българските земи от най-дълбока древност.", казва етнографът Росица Топалова от Бургаския музей.
Най-старото европейско лозарство се е зародило в Тракия по поречието на Марица още преди 5000 години. Тракийските лозари са били първите учители по лозарство в Европа. Оттогава в продължение на векове гроздето и виното са били непрекъснато спътници на хората, обитавали нашите земи, а лозарството станало техен поминък.

В развитието на лозарството има периоди на разцвет (римското владичество на Балканите), но има и масово изкореняване или унищожаване на лозята (разпадането на Римската империя и преселението на народите). По време на Първото българско царство лозарството отново процъфтява и то така, че се наложило хан Крум да издаде закон за изкореняването на лозята. През средните векове богомилите също се обявяват против виното. Въпреки това лозарството се развило още повече. След падането на България под османско владичество лозарството продължава да съществува. Коранът забранява на мюсюлманите да пият вино, но турците разрешавали на християнското население да произвежда и да пие вино.

В Странджа най-благоприятни условия за развитието на лозарството и винарството има в южните части на планината (Лозенград и Бунархисар) и по черноморското й крайбрежие (Созопол, Ахтопол). За населението на Лозенград и околните села лозарството и винарството са основен и единствен поминък. Лозята му в края на 14 в. заемат площ 150 000 декара. През 17 в. Пътешественикът Евлия Челеби отбелязва, че в село Юскюп (Скопо) – недалеч от Лозенград, се прави „прочуто по всички страни вино”, а лозята и градините на Созопол нямали брой.

Самият Гроздобер продължава 20-30 дни.

Подготовката за него започва около месец по-рано. Лозарите почистват избите и всички винарски съдове. Бъчва, която ще се използва за първи път, се попарва с вряла вода, раздънва се, измива се с течаща вода и се оставя да изсъхне на слънце. За да отстранят миризмата на мухъл от старите бъчви, ги пълнят с вода, в която са варени дюли или смокини.

За гроздобер се използват различни по големина и форма дървени съдове и кошници: върбова кошничка с дръжка, елипсовиден лозарски кош от лескови пръчки, фута (футия) от дъбови дъги, която може да се носи на гръб, кадос, кораб, направен от дънер, шарапана от топола. Колите за гроздобер имат по-големи и стабилни оси и колела от колите, предназначени за други товари.

За да се изцеди гроздовият сок, шарапанджията тъпче гроздето с боси крака, запретнал крачоли. Под отвора на шарапаната подлагат дървена каца с широк отвор. Когато и тя се напълни, пресипват ширата в бъчвите, за да ферментира. След като ферментацията свърши, запушват бъчвата и я намазват с каша от пепел и лой или хума. Когато виното узрее, се преточва в друга бъчва, за да се отдели от утайката. Младото вино задължително се преточва 3 пъти в годината – 20 дни след като е ферментирало; в началото на януари; в края на февруари или началото на март.