Голям котарак, легнал небрежно на стълбите, приветства гостите в уникален музей-кафене на котките в Техеран – любопитно място, където около тридесет котки се разхождат свободно из изложбените зали, съобщава Франс прес.

Те се наричат Шехерезада, Фарук, Шапур или Ширин и са истинските звезди на този музей, открит през 2020 г. в малка двуетажна сграда в центъра на иранската столица. Неговите собственици го нарекоха „мяузей“, за да символизират амбицията си „посетителите и котките да съжителстват там без никакъв проблем“ в помещенията, като например на терасата на кафенето, обяснява директорът Хосейн Хамле Дари.

Не много богат, частният музей представя върху избледнелите си стени репродукции на картини, снимки, карикатури и колекция от марки от много страни (Иран, Корея, Гвинея, Украйна и др.), които прославят котката.

Публиката обаче изглежда идва преди всичко, за да се доближи, погали или да си поиграе с тридесетте котки, всички осиновени, представители на различни породи. Сред тях са няколко персийски котки с дълга козина и спокоен нрав, които произхождат от района на Персия, граничещ с Иран и Турция.

„Тъй като обичам котките, наистина харесвам това място с приятелската му атмосфера“, свидетелства Мина, 21-годишна студентка, гушкаща котка с мека кафява козина. Също така любител на тези домашни любимци, нейният приятел Мохамад, на 20 г., реши „да си купи котка“ през следващите седмици.

„Когато хората идват тук и срещат Фарук, котарак, сляп по рождение, но много подвижен, те разбират, че котките също са граждани на този град и могат да съществуват съвместно с населението“, казва г-н Хамле Дари. По този начин той се стреми да възстанови репутацията им, която страда от неудобствата, създадени от големия брой бездомни котки по улиците на големите градове, начело с Техеран.

Котките са популярни домашни любимци в Иран от векове. „Те са представени в много произведения на изкуството, по-специално в персийските миниатюри“, подчертава г-н Хамле Дари, като дава пример с Бабри Хан, известната котка на Насередин Шах, който царувал в страната от 1848 до 1896 г. Всички иранци също са запознати с известната хумористична персийска басня „Мишката и котката“ - политическа сатира, написана от поета Убейд Закани през 14-и век, чийто главен герой е хитра и самоуверена котка.