Политика
Аферата Уотъргейт слага край на политическата кариера на президента на САЩ Ричард Никсън
Аферата Уотъргейт слага край на политическата кариера на президента на САЩ Ричард Никсън
В нощта на 16 срещу 17 юни 1972 г. петима сътрудници на Комитета за избор на президента Ричард Никсън за втори мандат са арестувани за влизане с взлом в щаба на Националния комитет на Демократическата партия в хотел "Уотъргейт" във Вашингтон."
Фалшивите водопроводчици" носят хирургически ръкавици и са оборудвани с фотоапарати и устройства за подслушване. На 22 юни 1972 г. Ричард Никсън отрича администрацията му да е замесена в скандала. На 10 октомври 1972 г. двама журналисти разкриват скандала, свързан с шпионаж и политически саботаж, ръководен от Белия дом с цел преизбиране на Ричард Никсън. Въпреки полемиката Ричард Никсън печели изборите на 6 ноември 1972 г. срещу кандидата на Демократическата партия Джордж Макгавърн.
На 15 септември 1972 г. седем мъже, включително бивши съветници на Белия дом, са обвинени за проникването в централата на Демократическата партия в "Уотъргейт". На 8 януари 1973 г. започва процес срещу тях. Между 11 и 30 януари 1973 г. петима от обвиняемите се признават за виновни в заговор, влизане с взлом и незаконно подслушване, като двама от тях са осъдени. През февруари 1973 г. в Сената е създадена комисия за разследване на предизборната кампания през 1972 г. и скандала "Уотъргейт".
В бюлетина "Международна информация" на БТА пише: Аферата "Уотъргейт" притиска до стената Белия дом
Ню Йорк, 18 април 1973 г. /БТА/ Президентът Никсън, очевидно притиснат до стената от фактите, призна вчера, че хора от обкръжението му може да са участвали в "операцията Уотъргейт", т.е. в монтирането на подслушвателна апаратура в предизборния щаб на Демократическата партия миналата година.
Президентът Никсън лично се явил вчера на редовната пресконференция на секретаря му по печата Роналд Зиглър и заявил, че делото „Уотъргейт“ е претърпяло „важно развитие“. Той добавил, че ще уволни всеки свой помощник, който се окаже въвлечен в политическия скандал. Това бе изтълкувано като доказателство, че Белият дом желае да се разграничи от политическия шпионаж и полумерките вече не помагат.
Първоначалната реакция беше, че се касаело само за „треторазреден грабеж“. Тази пролет редица факти вече излязоха налице, а президентът отказва да сътрудничи на сенаторите, като забрани на своите помощници да дават свидетелски показания публично и под клетва пред комисията. Това бе напълно противоконституционно, бе отбелязано тогава.
Демократите, засегнати от аферата и вероятно от загубата в миналогодишните избори, реагираха остро, като настояха да се извърши пълно разследване на случая. Републиканците, объркани от поведението на своя избраник в Белия дом, първоначално запазиха мълчание, а след това започнаха да надигат глас срещу опитите да се прикрият следите, водещи към Белия дом.
Президентът се видя принуден да нареди ново следствие по делото „Уотъргейт“.
Коментаторите и запознатите със случая във Вашингтон твърдят, че промяната в поведението на президента се дължи на наличието на неопровержими доказателства за участието на хора от неговото обкръжение в аферата „Уотъргейт“.
***
Никсън за аферата „Уотъргейт“
Очакват се нови важни разкрития
Ню Йорк, 18 април 1973 г. /Кор. на БТА / Вече цели десет месеца случаят с политическия шпионаж на група бивши служители на ЦРУ и ФБР в Националния комитет на Демократическата партия - известен като аферата „Уотъргейт”- е един от най-острите вътрешнополитически проблеми в Съединените щати. Американската общественост и Конгресът проявиха голямо внимание към разкритията на печата, към признанията на обвиняемите, заловени на местопрестъплението, към многокритичните опити да се тласне в забвение скандалният случай. Особено с набързо претупания съдебен процес без напълно да се разкрие истината.
Работата на Сенатската комисия за разследване на случая под председателството на сенатора С. Ървин се следи с подчертан интерес. Тя потвърди подозренията, че участниците в аферата са били свързани с високопоставени среди в Републиканската партия и Белия дом, че стотици хиляди долари са били изразходвани за политически шпионаж и за прикриването му. Белият дом от самото начало категорично отричаше участието на негови служители в случая „Уотъргейт“. Президентът и неговите съветници направиха многократни изявления в този смисъл. Новите признания на бившия шеф на службата за сигурност на Републиканската партия и на Комитета за преизбиране на президента Джеймс Макорд, ръководител на групата, заловена през нощта на 17 юни 1972 година в „Уотъргейт“, и на изпълняващия длъжността директор на ФБР Патрик Грей пред Комисията по юридическите въпроси към Сената насочиха отново вниманието към Белия дом.
Президентът Никсън обаче не разреши на служителите от Белия дом да се явят пред Сенатската комисия за разследване на случая „Уотъргейт“. Общественото възбуждение в страната по този повод се засили. Намесиха се дори влиятелни републиканци като сенатора Бари Голдуотър, които изразиха недоволството от мълчанието на президента и сериозна загриженост, че престижът на партията е поставен на карта. Дори консервативният печат изрази недоумение от поведението на Белия дом.
Явно отговаряйки на засилилия се напоследък обществен и политически натиск, президентът Никсън вчера следобед свика неочаквано кореспондентите при Белия дом и им прочете декларация, в която направи две важни политически съобщения. Той заяви, че вече разрешава на служителите от Белия дом да се явят пред комисията на сенатора Ървин, за да дадат показания под клетва по случая „Уотъргейт“. Разпитът на тези служители ще стане под определени условия, за предпочитане при закрити врата, като си запазват правото в името на „привилегиите на изпълнителната власт“ да не отговарят на някои въпроси.
Особено впечатление направи второто съобщение на президента, че на 21 март т. г., поради сериозните обвинения, които са му станали известни, е наредил да бъде извършено „ново интензивно разследване на цялата работа”. Никсън съобщи, че заедно с министъра на правосъдието Клайндинст и неговия заместник - Питърсън, обстойно е прегледал фактите от новото следствие. Никсън заяви, че били разкрити нови важни моменти в случая "Уотъргейт", които той не можел да разкрие засега, но че бил извършен „истински напредък към намиране на истината”. Президентът заяви, че всеки служител в Белия дом, срещу когото бъде заведено следствие, ще бъде незабавно отстранен временно от работа, а ако се окаже виновен, ще бъде автоматично уволнен.
Веднага след изказването на Никсън секретарят по печата при Белия дом Роналд Зиглър обърна внимание на журналистите, че всички досегашни изказвания на президента за случая „Уотъргейт“, в които той отричаше всякакви връзки на Белия дом с този случай и в които изказваше пълно доверие към всички служители в Белия дол, се обявяват за невалидни.
Както съдържанието, така и тонът на Никсъновата декларация направиха силно впечатление след продължителните опити да се прекрати случаят и след обвиненията срещу средствата за масова информация от конгресмените, че изкуствено раздували инцидента в „Уотъргейт“. В потока от коментари и обзори днес в американския печат за новите изявления на президента се изказва убеждение, че могат да се очакват сериозни разкрития и дори нов съдебен процес. Особено внимание се обръща на тайното посещение в Белия дом в края на миналата седмица на бившия министър на правосъдието Джон Митчъл, бивш ръководител и на Комитета за преизбиране на президента. Още в началната фаза на разкритията името на Митчъл беше замесено в аферата „Уотъргейт“ наред с такива служители от Белия дом като Хауърд Хънт, Гордън Лиди, Джон Дийн и др. А през последните седмици Джеймс Макорд съобщи, че Митчъл е получавал магнетофонни ленти със записи на разговорите и подслушваните телефонни разговори в Националния комитет на Демократическата партия в разгара на изборната кампания. Напоследък се появиха също съобщения, че съветникът на президента Ричърд Холдеман също е бил свързан със случая „Уотъргейт“ и на среща с членове на Конгреса от Републиканската партия бил признал, че е един от организаторите на специалната мрежа за операции срещу Демократичната партия.
В уводни статии и коментари в американския печат днес преобладава мнението, че Белият дом е закъснял твърде много със съгласието си да улесни разкриването на истината за „Уотъргейт“. Институтът за проучване на общественото мнение „Галъп“ посочва, че през последните седмици популярността на президента е спаднала твърде изразително поради хода на разкритията в „Уотъргейт“ и редица наблюдатели свързват вчерашното му изказване с опит да се успокоят обществено-политическите среди и да се предпази той от още по-компрометиращи разкрития.
***
Нови разкрития на Джеймс Макорд пред Сенатската комисия за разследване на случая „Уотъргейт“
Ню Йорк, 19 май 1973 г. / Кор. на БТА/ Джеймс Макорд, един от главните участници в аферата „Уотъргейт“, шеф на Секретната служба за сигурност при Комитета за преизбиране на президента и ръководител на групата в нощното нападение в канцелариите на Демократическата партия през нощта на 17 юни 1972 година, заяви под клетва вчера пред специалната сенатска комисия, че е получил трикратно предложение от Белия дом за помилване, парично обезщетение и евентуално работа, ако запази мълчание за източниците и перипетиите на политическия скандал.
С нисък, хриплив глас, усилен от високоговорителите в изпълнената с напрежение зала, пред погледите на милиони телевизионни зрители, Макорд съобщи, че бившият сътрудник на Белия дом и след това служител в Министерството на финансите Джон Колфийлд му е предложил през януари т. г. да не прави никакви разкрития пред съда или пред Сенатската комисия за разследването на аферата, а да отиде „тихичко в затвора“, откъдето щял да бъде освободен след една година с помилване от президента.
Колфийлд, бивш детектив, заявил на Макорд при тайна среща ма 25 януари, че изпълнявал поръчение от най-високо място и че при следващата им среща щял да му донесе лично послание от президента. Колфийлс упрекнал Макорд, че не спазвал „правилата на играта“, както това правели другите обвиняеми в съдебния процес, и посочи, че „правителството може да падне, ако скандалът се разрасне“. На Макорд били предложени 100 000 долара в брой, ако се съгласи „да пази мълчание“.
Веднага след показанията на Макорд, говорителят на Белия дом Роналд Зиглър направи решително изявление, че президентът не е знаел за направените предложения на Макорд и не е упълномощавал никого да прави такива предложения.
Макорд, който е бивш служител на ФБР и след това на ЦРУ в продължение на 19 години, заяви, че е участвал в нахлуването в канцелариите на Демократическата партия, защото смятал това за операция, одобрена от министъра на правосъдието Митчъл.
Тези разкрития на Джеймс Макорд предизвикаха нова вълна от възбуждение около аферата „Уотъргейт“. Днес всички американски вестници поместват на много страници обширни извадки от неговите показания.
В някои коментарии и изявления по този повод се повдига въпросът дали президентът не трябва да подаде оставка. Във връзка с това говорителят на Белия дом Р. Зиглър вчера заяви, че президентът няма намерение да подава оставка. Президентът, посочи Зиглър, има да осъществява много неща през втория си мандат, той беше избран през 1972 година да ръководи страната и има намерение да прави това.
***
Аферата „Уотъргейт“: Митчъл оневинява Никсън
Ню Йорк, 11 юли 1973 г. /БТА/ Джон Митчъл, бивш министър на правосъдието на САЩ и бивш председател на Комитета за преизбиране на президента Никсън за втори мандат през 1972 г., заяви снощи, че е убеден, че президентът не е знаел нищо нито за подготовката на незаконното нощно нахлуване в канцелариите на Националния комитет на Демократическата партия във вашингтонския комплекс „Уотъргейт“ на 17 юни м. г. /за да бъде монтирана подслушвателна апаратура/, нито за опитите на някои от приближените му съветници в Белия дом да потулят по-късно мотивите на взлома и неговите вдъхновители.
Тази декларация Митчъл направи в показанията си пред специалната комисия на американския Сенат, натоварена да разследва обстоятелствата около така наречената афера „Уотъргейт“, която през последните седмици се превърна в един от най-нашумелите политически скандали в историята на Съединените щати.
След почивка от около една седмица за националния празник на САЩ на 4 юли, Сенатската комисия поднови снощи заседанията си, които се предават по националната телевизия. Митчъл беше призован като първи свидетел след почивката и неговата поява се очакваше с огромен интерес поради две главни причини: първо, защото в качеството си на министър на правосъдието и ръководител на президентската предизборна кампания той е имал непрекъснат и непосредствен контакт с Никсън и би могъл да каже много за онова, което президентът е знаел, и второ, защото някои от лицата, които дадоха показания пред комисията преди Митчъл /и особено бившият юридически съветник в Белия дом Джон Дийн/, обвиниха пряко не само Митчъл, но и самия Никсън, че са знаели за подготовката на взлома и са участвали в по-нататъшните ходове за заблуждаване на правосъдието.
В показанията си Митчъл отхвърли като „долни лъжи“ твърденията за негово лично участие в незаконните машинации около „Уотъргейт“. Той каза, че никога не е давал съгласие нито да се монтират подслушвателни микрофони в канцелариите на Демократическата партия, нито да се обещават пари и помилване на заловените извършители на взлома, за да бъде откупено мълчанието им пред съда. Той узнал, че вдъхновители на взлома били негови помощници от Комитета за преизбиране на президента Никсън, но скрил това обстоятелство от президента, защото смятал, че ако Никсън разбере истината, той щял да оттегли кандидатурата си за втори мандат, а това, според Митчъл, щяло да бъде крайно неблагоприятно за САЩ.
„Според мен преизбирането на Ричард Никсън за президент беше далеч по-важно от всичко останало, още повече като се има предвид какъв кандидат ни предлагаше Демократическата партия“ - заяви Митчъл, имайки очевидно предвид демократическия президентски кандидат Джордж Макгъвърн. Митчъл подчерта, че никога не е разговарял с президента за евентуалното помилване на подсъдимите по процеса „Уотъргейт“.
Целият печат в САЩ коментира показанията на Джон Митчъл като най-солидната защита, оказвана досега на Никсън от началото на скандала досега. Подчертава се и обстоятелството, че Митчъл дава тези показания, след като Белият дом /в меморандум до комисията един ден преди тя да излезе в почивка/ за пръв път посочи името на бившия министър на правосъдието като единия от двамата главни виновници за скандала. Другият, според Белия дом, бил Джон Дийн.
В „Служебния бюлетин“ на „Международна информация“ на БТА пише: Нови разкрития на американски вестници по аферата „Уотъргейт“
Ню Йорк, 3 юни 1973 г. /АФП/ Според източници, близки на Джон Дийн, бившият юридически съветник на Белия дом, разкрил, че разговарял около 40 пъти с президента Никсън между края на януари и началото на април тази година, пише „Ню Йорк таймс“ в телеграма от кореспондента си във Вашингтон С. Херш. Обаче Дийн се срещнал с президента само десет пъти между назначаването му в Белия дом през юли 1970 година и януари 1973 година.
Според Херш, Дийн заявил пред Семюъл Деш, адвокат-съветник в Сенатската комисия по аферата „Уотъргейт“, че разговорите му с президента Никсън са се водили или насаме или пред малка група хора.
Дийн казал на Деш, че може да даде преки доказателства за тези срещи. От тях щяло да стане ясно, че Никсън „е бил в течение“ на онова, което вършат някои висши служители в Белия дом и че президентът на САЩ проявявал „голям интерес“ и държал „това да се върши коректно“.
Според същите източници Дийн получил инструкции от Джон Холдемън, помощник на президента Никсън.
Подобни разкрития се появиха и в неделното издание на „Вашингтон пост“.
Белият дом публикува опровержение на статиите, като подчерта, че „те са част от грижливо подготвена и добре съгласувана стратегия на едно или няколко лица, решени да продължават интригите си срещу президента чрез инсинуации и лъжи“.
***
Аферата „Уотъргейт“
Вашингтон, 4 юни 1973 /АФП/ След период на относително спокойствие в случая „Уотъргейт“ днес президентът Никсън отново се намира в трудно положение поради разкритията, публикувани вчера от „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ и предложението на представителя на Републиканската партия Маклоски да го изправи пред Камарата на представителите, която според конституцията трябва да бди за неподкупността на изпълнителната власт.
Докато президентът Никсън заяви в речта си от 22 май, че е разбрал същността на случая едва към края на март, двата вестника, които цитират източници, близки на Джон Дийн, бивш юридически съветник на Белия дом, разкриха, че Дийн е разговарял по този въпрос с Никсън около 40 пъти между януари и началото на април. Ако освен това, както твърди Семюъл Даш, адвокат-съветник на анкетната сенатска комисия, Дийн може публично да даде преки доказателства за тези срещи, ръководителят на Белия дом без съмнение трудно ще може да отхвърли искането на Маклоски да го изправи пред Камарата на представителите, смятат наблюдателите във Вашингтон.
Те отбелязват обаче, че до инициативата на Маклоски никой американски депутат не е обвинявал пряко президента Никсън. Новите разкрития на Дийн, който упорито отказва да бъде „изкупителната жертва“ в този скандал, може да принуди депутатите да отидат още по-далеч в желанието си да хвърлят пълна светлина върху тази афера, която - каквото и да стане в бъдеще - сигурно ще остане в историята като един от най-големите политически скандали в САЩ.
***
Английският кралски институт по международни отношения за аферата „Уотъргейт“
Лондон, 5 юни 1973 г. /ЮПИ/ Вчера Кралският институт по международни отношения публикува едно проучване, в което се прави оценка на кризата, предизвикана от аферата „Уотъргейт“. В документа, публикуван от института, се отбелязва, че аферата ще засили забелязващите се в Съединените щати тенденции към намаляване на американските ангажименти в чужбина.
Изтъква се също, че „в най-добрия случай крайният резултат от аферата ще бъде неопределен, а за да се стигне до него, ще бъдат необходими месеци, ако не и години“.
В публикацията под заглавие „Светът днес“ се казва, че „това е афера, в която корупцията се върши не за пари, а за запазване на политическа власт“. „Обаче най-потресаващо е това, че едно правителство, което се обръща към избирателите с обещанието, че ще засили законността и реда, когато идва на власт, показва такова незачитане на този ред и законност“. „В края на краищата президентът може да бъде оправдан напълно, обаче вече става все по-трудно да се повярва, че той не е бил в течение поне за част от нещата, планирани от неговите прекалено усърдни помощници“. „Единственото средство за реабилитация на президента Никсън е да насочи вниманието на страната към подобряването на отношенията с Китай и Съветския съюз и към извършване на международни валутни и търговски реформи“. „Много американци обаче чувстват, че тяхната страна не може да се надява на успешна политика в чужбина, докато в самата нея не бъде извършено необходимото пречистване“.
Всяко евентуално дискредитиране на президента „ще означава не само лишаване на страната от ръководител в продължение на месеци“. „Дори и ако Никсън бъде напълно оправдан, неговото влияние ще спадне значително. Самият опит да бъде дискредитиран президентът, почти безпрецедентен случай в историята на Съединените щати, също ще подкопае престижа на президентството и ще наруши цялата хармония на американската правителствена система.“
***
Аферата „Уотъргейт“
Вашингтон, 5 юни 1973 г. /АП/ Специалният прокурор Арчибалд Кокс поиска от специалната сенатска комисия за разследване на случая „Уотъргейт“ да прекрати свидетелските показания, но преобладаващата част от сенаторите не се съгласиха.
Четирима от седемте сенатори в комисията веднага отхвърлиха искането на Кокс, който предупреди, че ако показанията продължат, това ще попречи на разследването на скандала от Министерството на правосъдието и ще увеличи риска виновните да останат ненаказани. Тримесечното отлагане, каза Кокс, „ми се струва разумно, но аз бих бил благодарен за всеки по-значителен период“.
Сенаторът Сам Ървин каза, че неговата комисия не може да си позволи отлагане, защото било жизнено важно „народът да разбере истината“. Към него се присъедини и друг демократ, сенаторът Хърмън Толмидж, който каза: „На мен ми се струва, че г-н Кокс трябва да бъде посъветван как да изпълнява своята отговорност, а не да съветва Сената как да изпълнява своята“.
Сенаторите Джозеф Монтоя, демократ, и Лауъл Уейкър, републиканец, също отхвърлиха искането.
***
Никсън и скандалът „Уотъргейт“
Вашингтон, 7 юни 1974 г. /Ройтер/ Конгресменът от Републиканската партия Пол Маклоски заяви днес, че президентът Никсън може би е нарушил законите със скандала „Уотъргейт“ и Камарата на представителите е тази, която трябва да реши дали да бъде отправено обвинение срещу него.
Маклоски обаче изтъкна, че на президента трябва да се даде възможност да разкрие напълно ролята си в случая „Уотъргейт“, преди да се реди дали да му се отправи обвинение.
Макар че се водеха много задкулисни разговори за възможността Никсън да бъде обвинен, сега за пръв път се говори открито в Конгреса по този въпрос.
Според правилата на Камарата Маклоски поиска да му беше разрешен един час да обсъди въпроса дали президентът Никсън е играл някаква роля в поставянето на подслушвателните устройства в главната квартира на демократите и последвалото прикриване на тази история.
Маклоски заяви пред Камарата на представителите: „Аз смятам, че никой от нас няма да търси обвинения срещу президента или дори да иска разследване на случая, ако той честно изложи пред нас фактите, които да докажат правото му за вдигане на обвинението или точните причини, ако не е възможно да бъдат съобщени тези факти.“
Според Маклоски президентът може би е нарушил четири закона при прикриване на нахлуването и подслушването в главната квартира на Демократическата партия: помагане или съучастие на лице, за което е известно, че е извършило нарушение на федералните закони, прикриване на сведения за престъпление, поставяне пречки на разследването на престъпление и забавяне даване на сведение за извършено престъпление.
Маклоски заяви, че членовете на Камарата трябва да бъдат лично убедени във вината на президента, преди да гласуват за отправяне на обвинение срещу него.
Според конституцията такава процедура трябва да започва в Камарата. Ако Камарата гласува да бъде потърсена отговорност от президента или от федерален служител, делото се гледа в Сената, където е нужно две трети мнозинство, за да бъде свален обвиненият служител от съответния пост.
Нито ръководството на Демократическата партия, нито това на Републиканската партия подкрепят искането за отправяне на обвинение срещу президента, като предпочитат да изчакат действията на всички, които се занимават с разследване на случая „Уотъргейт“ - специалната сенатска комисия, федералното жури и новоназначения специален прокурор към Министерството на правосъдието Арчибалд Кокс.
На 16 юли 1973 г. Сенатската комисия установява от свидетелски показания, че всички разговори на Ричард Никсън в Белия дом са били записвани. Той отказва да предаде записите на комисията. На 24 юли 1974 г. Върховният съд на САЩ постановява Ричард Никсън да предаде записите. Между 27 и 30 юли 1974 г. Правната комисия в Камарата на представителите одобрява три основания за импийчмънт на президента: възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба със служебно положение и нарушаване на президентската клетва, както и неизпълнение на разпорежданията на Камарата да даде свидетелски показания. На 5 август 1974 г. става обществено достояние запис, на който Ричард Никсън одобрява предложението на началника на канцеларията си да окаже натиск на ФБР да спре разследването за проникването в "Уотъргейт". На 9 август 1974 г. президентът Ричард Никсън подава оставка, а на 8 септември 1974 г. новият президент Джералд Форд го помилва.
Източник: БТА, архиви
Фалшивите водопроводчици" носят хирургически ръкавици и са оборудвани с фотоапарати и устройства за подслушване. На 22 юни 1972 г. Ричард Никсън отрича администрацията му да е замесена в скандала. На 10 октомври 1972 г. двама журналисти разкриват скандала, свързан с шпионаж и политически саботаж, ръководен от Белия дом с цел преизбиране на Ричард Никсън. Въпреки полемиката Ричард Никсън печели изборите на 6 ноември 1972 г. срещу кандидата на Демократическата партия Джордж Макгавърн.
На 15 септември 1972 г. седем мъже, включително бивши съветници на Белия дом, са обвинени за проникването в централата на Демократическата партия в "Уотъргейт". На 8 януари 1973 г. започва процес срещу тях. Между 11 и 30 януари 1973 г. петима от обвиняемите се признават за виновни в заговор, влизане с взлом и незаконно подслушване, като двама от тях са осъдени. През февруари 1973 г. в Сената е създадена комисия за разследване на предизборната кампания през 1972 г. и скандала "Уотъргейт".
В бюлетина "Международна информация" на БТА пише: Аферата "Уотъргейт" притиска до стената Белия дом
Ню Йорк, 18 април 1973 г. /БТА/ Президентът Никсън, очевидно притиснат до стената от фактите, призна вчера, че хора от обкръжението му може да са участвали в "операцията Уотъргейт", т.е. в монтирането на подслушвателна апаратура в предизборния щаб на Демократическата партия миналата година.
Президентът Никсън лично се явил вчера на редовната пресконференция на секретаря му по печата Роналд Зиглър и заявил, че делото „Уотъргейт“ е претърпяло „важно развитие“. Той добавил, че ще уволни всеки свой помощник, който се окаже въвлечен в политическия скандал. Това бе изтълкувано като доказателство, че Белият дом желае да се разграничи от политическия шпионаж и полумерките вече не помагат.
Първоначалната реакция беше, че се касаело само за „треторазреден грабеж“. Тази пролет редица факти вече излязоха налице, а президентът отказва да сътрудничи на сенаторите, като забрани на своите помощници да дават свидетелски показания публично и под клетва пред комисията. Това бе напълно противоконституционно, бе отбелязано тогава.
Демократите, засегнати от аферата и вероятно от загубата в миналогодишните избори, реагираха остро, като настояха да се извърши пълно разследване на случая. Републиканците, объркани от поведението на своя избраник в Белия дом, първоначално запазиха мълчание, а след това започнаха да надигат глас срещу опитите да се прикрият следите, водещи към Белия дом.
Президентът се видя принуден да нареди ново следствие по делото „Уотъргейт“.
Коментаторите и запознатите със случая във Вашингтон твърдят, че промяната в поведението на президента се дължи на наличието на неопровержими доказателства за участието на хора от неговото обкръжение в аферата „Уотъргейт“.
***
Никсън за аферата „Уотъргейт“
Очакват се нови важни разкрития
Ню Йорк, 18 април 1973 г. /Кор. на БТА / Вече цели десет месеца случаят с политическия шпионаж на група бивши служители на ЦРУ и ФБР в Националния комитет на Демократическата партия - известен като аферата „Уотъргейт”- е един от най-острите вътрешнополитически проблеми в Съединените щати. Американската общественост и Конгресът проявиха голямо внимание към разкритията на печата, към признанията на обвиняемите, заловени на местопрестъплението, към многокритичните опити да се тласне в забвение скандалният случай. Особено с набързо претупания съдебен процес без напълно да се разкрие истината.
Работата на Сенатската комисия за разследване на случая под председателството на сенатора С. Ървин се следи с подчертан интерес. Тя потвърди подозренията, че участниците в аферата са били свързани с високопоставени среди в Републиканската партия и Белия дом, че стотици хиляди долари са били изразходвани за политически шпионаж и за прикриването му. Белият дом от самото начало категорично отричаше участието на негови служители в случая „Уотъргейт“. Президентът и неговите съветници направиха многократни изявления в този смисъл. Новите признания на бившия шеф на службата за сигурност на Републиканската партия и на Комитета за преизбиране на президента Джеймс Макорд, ръководител на групата, заловена през нощта на 17 юни 1972 година в „Уотъргейт“, и на изпълняващия длъжността директор на ФБР Патрик Грей пред Комисията по юридическите въпроси към Сената насочиха отново вниманието към Белия дом.
Президентът Никсън обаче не разреши на служителите от Белия дом да се явят пред Сенатската комисия за разследване на случая „Уотъргейт“. Общественото възбуждение в страната по този повод се засили. Намесиха се дори влиятелни републиканци като сенатора Бари Голдуотър, които изразиха недоволството от мълчанието на президента и сериозна загриженост, че престижът на партията е поставен на карта. Дори консервативният печат изрази недоумение от поведението на Белия дом.
Явно отговаряйки на засилилия се напоследък обществен и политически натиск, президентът Никсън вчера следобед свика неочаквано кореспондентите при Белия дом и им прочете декларация, в която направи две важни политически съобщения. Той заяви, че вече разрешава на служителите от Белия дом да се явят пред комисията на сенатора Ървин, за да дадат показания под клетва по случая „Уотъргейт“. Разпитът на тези служители ще стане под определени условия, за предпочитане при закрити врата, като си запазват правото в името на „привилегиите на изпълнителната власт“ да не отговарят на някои въпроси.
Особено впечатление направи второто съобщение на президента, че на 21 март т. г., поради сериозните обвинения, които са му станали известни, е наредил да бъде извършено „ново интензивно разследване на цялата работа”. Никсън съобщи, че заедно с министъра на правосъдието Клайндинст и неговия заместник - Питърсън, обстойно е прегледал фактите от новото следствие. Никсън заяви, че били разкрити нови важни моменти в случая "Уотъргейт", които той не можел да разкрие засега, но че бил извършен „истински напредък към намиране на истината”. Президентът заяви, че всеки служител в Белия дом, срещу когото бъде заведено следствие, ще бъде незабавно отстранен временно от работа, а ако се окаже виновен, ще бъде автоматично уволнен.
Веднага след изказването на Никсън секретарят по печата при Белия дом Роналд Зиглър обърна внимание на журналистите, че всички досегашни изказвания на президента за случая „Уотъргейт“, в които той отричаше всякакви връзки на Белия дом с този случай и в които изказваше пълно доверие към всички служители в Белия дол, се обявяват за невалидни.
Както съдържанието, така и тонът на Никсъновата декларация направиха силно впечатление след продължителните опити да се прекрати случаят и след обвиненията срещу средствата за масова информация от конгресмените, че изкуствено раздували инцидента в „Уотъргейт“. В потока от коментари и обзори днес в американския печат за новите изявления на президента се изказва убеждение, че могат да се очакват сериозни разкрития и дори нов съдебен процес. Особено внимание се обръща на тайното посещение в Белия дом в края на миналата седмица на бившия министър на правосъдието Джон Митчъл, бивш ръководител и на Комитета за преизбиране на президента. Още в началната фаза на разкритията името на Митчъл беше замесено в аферата „Уотъргейт“ наред с такива служители от Белия дом като Хауърд Хънт, Гордън Лиди, Джон Дийн и др. А през последните седмици Джеймс Макорд съобщи, че Митчъл е получавал магнетофонни ленти със записи на разговорите и подслушваните телефонни разговори в Националния комитет на Демократическата партия в разгара на изборната кампания. Напоследък се появиха също съобщения, че съветникът на президента Ричърд Холдеман също е бил свързан със случая „Уотъргейт“ и на среща с членове на Конгреса от Републиканската партия бил признал, че е един от организаторите на специалната мрежа за операции срещу Демократичната партия.
В уводни статии и коментари в американския печат днес преобладава мнението, че Белият дом е закъснял твърде много със съгласието си да улесни разкриването на истината за „Уотъргейт“. Институтът за проучване на общественото мнение „Галъп“ посочва, че през последните седмици популярността на президента е спаднала твърде изразително поради хода на разкритията в „Уотъргейт“ и редица наблюдатели свързват вчерашното му изказване с опит да се успокоят обществено-политическите среди и да се предпази той от още по-компрометиращи разкрития.
***
Нови разкрития на Джеймс Макорд пред Сенатската комисия за разследване на случая „Уотъргейт“
Ню Йорк, 19 май 1973 г. / Кор. на БТА/ Джеймс Макорд, един от главните участници в аферата „Уотъргейт“, шеф на Секретната служба за сигурност при Комитета за преизбиране на президента и ръководител на групата в нощното нападение в канцелариите на Демократическата партия през нощта на 17 юни 1972 година, заяви под клетва вчера пред специалната сенатска комисия, че е получил трикратно предложение от Белия дом за помилване, парично обезщетение и евентуално работа, ако запази мълчание за източниците и перипетиите на политическия скандал.
С нисък, хриплив глас, усилен от високоговорителите в изпълнената с напрежение зала, пред погледите на милиони телевизионни зрители, Макорд съобщи, че бившият сътрудник на Белия дом и след това служител в Министерството на финансите Джон Колфийлд му е предложил през януари т. г. да не прави никакви разкрития пред съда или пред Сенатската комисия за разследването на аферата, а да отиде „тихичко в затвора“, откъдето щял да бъде освободен след една година с помилване от президента.
Колфийлд, бивш детектив, заявил на Макорд при тайна среща ма 25 януари, че изпълнявал поръчение от най-високо място и че при следващата им среща щял да му донесе лично послание от президента. Колфийлс упрекнал Макорд, че не спазвал „правилата на играта“, както това правели другите обвиняеми в съдебния процес, и посочи, че „правителството може да падне, ако скандалът се разрасне“. На Макорд били предложени 100 000 долара в брой, ако се съгласи „да пази мълчание“.
Веднага след показанията на Макорд, говорителят на Белия дом Роналд Зиглър направи решително изявление, че президентът не е знаел за направените предложения на Макорд и не е упълномощавал никого да прави такива предложения.
Макорд, който е бивш служител на ФБР и след това на ЦРУ в продължение на 19 години, заяви, че е участвал в нахлуването в канцелариите на Демократическата партия, защото смятал това за операция, одобрена от министъра на правосъдието Митчъл.
Тези разкрития на Джеймс Макорд предизвикаха нова вълна от възбуждение около аферата „Уотъргейт“. Днес всички американски вестници поместват на много страници обширни извадки от неговите показания.
В някои коментарии и изявления по този повод се повдига въпросът дали президентът не трябва да подаде оставка. Във връзка с това говорителят на Белия дом Р. Зиглър вчера заяви, че президентът няма намерение да подава оставка. Президентът, посочи Зиглър, има да осъществява много неща през втория си мандат, той беше избран през 1972 година да ръководи страната и има намерение да прави това.
***
Аферата „Уотъргейт“: Митчъл оневинява Никсън
Ню Йорк, 11 юли 1973 г. /БТА/ Джон Митчъл, бивш министър на правосъдието на САЩ и бивш председател на Комитета за преизбиране на президента Никсън за втори мандат през 1972 г., заяви снощи, че е убеден, че президентът не е знаел нищо нито за подготовката на незаконното нощно нахлуване в канцелариите на Националния комитет на Демократическата партия във вашингтонския комплекс „Уотъргейт“ на 17 юни м. г. /за да бъде монтирана подслушвателна апаратура/, нито за опитите на някои от приближените му съветници в Белия дом да потулят по-късно мотивите на взлома и неговите вдъхновители.
Тази декларация Митчъл направи в показанията си пред специалната комисия на американския Сенат, натоварена да разследва обстоятелствата около така наречената афера „Уотъргейт“, която през последните седмици се превърна в един от най-нашумелите политически скандали в историята на Съединените щати.
След почивка от около една седмица за националния празник на САЩ на 4 юли, Сенатската комисия поднови снощи заседанията си, които се предават по националната телевизия. Митчъл беше призован като първи свидетел след почивката и неговата поява се очакваше с огромен интерес поради две главни причини: първо, защото в качеството си на министър на правосъдието и ръководител на президентската предизборна кампания той е имал непрекъснат и непосредствен контакт с Никсън и би могъл да каже много за онова, което президентът е знаел, и второ, защото някои от лицата, които дадоха показания пред комисията преди Митчъл /и особено бившият юридически съветник в Белия дом Джон Дийн/, обвиниха пряко не само Митчъл, но и самия Никсън, че са знаели за подготовката на взлома и са участвали в по-нататъшните ходове за заблуждаване на правосъдието.
В показанията си Митчъл отхвърли като „долни лъжи“ твърденията за негово лично участие в незаконните машинации около „Уотъргейт“. Той каза, че никога не е давал съгласие нито да се монтират подслушвателни микрофони в канцелариите на Демократическата партия, нито да се обещават пари и помилване на заловените извършители на взлома, за да бъде откупено мълчанието им пред съда. Той узнал, че вдъхновители на взлома били негови помощници от Комитета за преизбиране на президента Никсън, но скрил това обстоятелство от президента, защото смятал, че ако Никсън разбере истината, той щял да оттегли кандидатурата си за втори мандат, а това, според Митчъл, щяло да бъде крайно неблагоприятно за САЩ.
„Според мен преизбирането на Ричард Никсън за президент беше далеч по-важно от всичко останало, още повече като се има предвид какъв кандидат ни предлагаше Демократическата партия“ - заяви Митчъл, имайки очевидно предвид демократическия президентски кандидат Джордж Макгъвърн. Митчъл подчерта, че никога не е разговарял с президента за евентуалното помилване на подсъдимите по процеса „Уотъргейт“.
Целият печат в САЩ коментира показанията на Джон Митчъл като най-солидната защита, оказвана досега на Никсън от началото на скандала досега. Подчертава се и обстоятелството, че Митчъл дава тези показания, след като Белият дом /в меморандум до комисията един ден преди тя да излезе в почивка/ за пръв път посочи името на бившия министър на правосъдието като единия от двамата главни виновници за скандала. Другият, според Белия дом, бил Джон Дийн.
В „Служебния бюлетин“ на „Международна информация“ на БТА пише: Нови разкрития на американски вестници по аферата „Уотъргейт“
Ню Йорк, 3 юни 1973 г. /АФП/ Според източници, близки на Джон Дийн, бившият юридически съветник на Белия дом, разкрил, че разговарял около 40 пъти с президента Никсън между края на януари и началото на април тази година, пише „Ню Йорк таймс“ в телеграма от кореспондента си във Вашингтон С. Херш. Обаче Дийн се срещнал с президента само десет пъти между назначаването му в Белия дом през юли 1970 година и януари 1973 година.
Според Херш, Дийн заявил пред Семюъл Деш, адвокат-съветник в Сенатската комисия по аферата „Уотъргейт“, че разговорите му с президента Никсън са се водили или насаме или пред малка група хора.
Дийн казал на Деш, че може да даде преки доказателства за тези срещи. От тях щяло да стане ясно, че Никсън „е бил в течение“ на онова, което вършат някои висши служители в Белия дом и че президентът на САЩ проявявал „голям интерес“ и държал „това да се върши коректно“.
Според същите източници Дийн получил инструкции от Джон Холдемън, помощник на президента Никсън.
Подобни разкрития се появиха и в неделното издание на „Вашингтон пост“.
Белият дом публикува опровержение на статиите, като подчерта, че „те са част от грижливо подготвена и добре съгласувана стратегия на едно или няколко лица, решени да продължават интригите си срещу президента чрез инсинуации и лъжи“.
***
Аферата „Уотъргейт“
Вашингтон, 4 юни 1973 /АФП/ След период на относително спокойствие в случая „Уотъргейт“ днес президентът Никсън отново се намира в трудно положение поради разкритията, публикувани вчера от „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ и предложението на представителя на Републиканската партия Маклоски да го изправи пред Камарата на представителите, която според конституцията трябва да бди за неподкупността на изпълнителната власт.
Докато президентът Никсън заяви в речта си от 22 май, че е разбрал същността на случая едва към края на март, двата вестника, които цитират източници, близки на Джон Дийн, бивш юридически съветник на Белия дом, разкриха, че Дийн е разговарял по този въпрос с Никсън около 40 пъти между януари и началото на април. Ако освен това, както твърди Семюъл Даш, адвокат-съветник на анкетната сенатска комисия, Дийн може публично да даде преки доказателства за тези срещи, ръководителят на Белия дом без съмнение трудно ще може да отхвърли искането на Маклоски да го изправи пред Камарата на представителите, смятат наблюдателите във Вашингтон.
Те отбелязват обаче, че до инициативата на Маклоски никой американски депутат не е обвинявал пряко президента Никсън. Новите разкрития на Дийн, който упорито отказва да бъде „изкупителната жертва“ в този скандал, може да принуди депутатите да отидат още по-далеч в желанието си да хвърлят пълна светлина върху тази афера, която - каквото и да стане в бъдеще - сигурно ще остане в историята като един от най-големите политически скандали в САЩ.
***
Английският кралски институт по международни отношения за аферата „Уотъргейт“
Лондон, 5 юни 1973 г. /ЮПИ/ Вчера Кралският институт по международни отношения публикува едно проучване, в което се прави оценка на кризата, предизвикана от аферата „Уотъргейт“. В документа, публикуван от института, се отбелязва, че аферата ще засили забелязващите се в Съединените щати тенденции към намаляване на американските ангажименти в чужбина.
Изтъква се също, че „в най-добрия случай крайният резултат от аферата ще бъде неопределен, а за да се стигне до него, ще бъдат необходими месеци, ако не и години“.
В публикацията под заглавие „Светът днес“ се казва, че „това е афера, в която корупцията се върши не за пари, а за запазване на политическа власт“. „Обаче най-потресаващо е това, че едно правителство, което се обръща към избирателите с обещанието, че ще засили законността и реда, когато идва на власт, показва такова незачитане на този ред и законност“. „В края на краищата президентът може да бъде оправдан напълно, обаче вече става все по-трудно да се повярва, че той не е бил в течение поне за част от нещата, планирани от неговите прекалено усърдни помощници“. „Единственото средство за реабилитация на президента Никсън е да насочи вниманието на страната към подобряването на отношенията с Китай и Съветския съюз и към извършване на международни валутни и търговски реформи“. „Много американци обаче чувстват, че тяхната страна не може да се надява на успешна политика в чужбина, докато в самата нея не бъде извършено необходимото пречистване“.
Всяко евентуално дискредитиране на президента „ще означава не само лишаване на страната от ръководител в продължение на месеци“. „Дори и ако Никсън бъде напълно оправдан, неговото влияние ще спадне значително. Самият опит да бъде дискредитиран президентът, почти безпрецедентен случай в историята на Съединените щати, също ще подкопае престижа на президентството и ще наруши цялата хармония на американската правителствена система.“
***
Аферата „Уотъргейт“
Вашингтон, 5 юни 1973 г. /АП/ Специалният прокурор Арчибалд Кокс поиска от специалната сенатска комисия за разследване на случая „Уотъргейт“ да прекрати свидетелските показания, но преобладаващата част от сенаторите не се съгласиха.
Четирима от седемте сенатори в комисията веднага отхвърлиха искането на Кокс, който предупреди, че ако показанията продължат, това ще попречи на разследването на скандала от Министерството на правосъдието и ще увеличи риска виновните да останат ненаказани. Тримесечното отлагане, каза Кокс, „ми се струва разумно, но аз бих бил благодарен за всеки по-значителен период“.
Сенаторът Сам Ървин каза, че неговата комисия не може да си позволи отлагане, защото било жизнено важно „народът да разбере истината“. Към него се присъедини и друг демократ, сенаторът Хърмън Толмидж, който каза: „На мен ми се струва, че г-н Кокс трябва да бъде посъветван как да изпълнява своята отговорност, а не да съветва Сената как да изпълнява своята“.
Сенаторите Джозеф Монтоя, демократ, и Лауъл Уейкър, републиканец, също отхвърлиха искането.
***
Никсън и скандалът „Уотъргейт“
Вашингтон, 7 юни 1974 г. /Ройтер/ Конгресменът от Републиканската партия Пол Маклоски заяви днес, че президентът Никсън може би е нарушил законите със скандала „Уотъргейт“ и Камарата на представителите е тази, която трябва да реши дали да бъде отправено обвинение срещу него.
Маклоски обаче изтъкна, че на президента трябва да се даде възможност да разкрие напълно ролята си в случая „Уотъргейт“, преди да се реди дали да му се отправи обвинение.
Макар че се водеха много задкулисни разговори за възможността Никсън да бъде обвинен, сега за пръв път се говори открито в Конгреса по този въпрос.
Според правилата на Камарата Маклоски поиска да му беше разрешен един час да обсъди въпроса дали президентът Никсън е играл някаква роля в поставянето на подслушвателните устройства в главната квартира на демократите и последвалото прикриване на тази история.
Маклоски заяви пред Камарата на представителите: „Аз смятам, че никой от нас няма да търси обвинения срещу президента или дори да иска разследване на случая, ако той честно изложи пред нас фактите, които да докажат правото му за вдигане на обвинението или точните причини, ако не е възможно да бъдат съобщени тези факти.“
Според Маклоски президентът може би е нарушил четири закона при прикриване на нахлуването и подслушването в главната квартира на Демократическата партия: помагане или съучастие на лице, за което е известно, че е извършило нарушение на федералните закони, прикриване на сведения за престъпление, поставяне пречки на разследването на престъпление и забавяне даване на сведение за извършено престъпление.
Маклоски заяви, че членовете на Камарата трябва да бъдат лично убедени във вината на президента, преди да гласуват за отправяне на обвинение срещу него.
Според конституцията такава процедура трябва да започва в Камарата. Ако Камарата гласува да бъде потърсена отговорност от президента или от федерален служител, делото се гледа в Сената, където е нужно две трети мнозинство, за да бъде свален обвиненият служител от съответния пост.
Нито ръководството на Демократическата партия, нито това на Републиканската партия подкрепят искането за отправяне на обвинение срещу президента, като предпочитат да изчакат действията на всички, които се занимават с разследване на случая „Уотъргейт“ - специалната сенатска комисия, федералното жури и новоназначения специален прокурор към Министерството на правосъдието Арчибалд Кокс.
На 16 юли 1973 г. Сенатската комисия установява от свидетелски показания, че всички разговори на Ричард Никсън в Белия дом са били записвани. Той отказва да предаде записите на комисията. На 24 юли 1974 г. Върховният съд на САЩ постановява Ричард Никсън да предаде записите. Между 27 и 30 юли 1974 г. Правната комисия в Камарата на представителите одобрява три основания за импийчмънт на президента: възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба със служебно положение и нарушаване на президентската клетва, както и неизпълнение на разпорежданията на Камарата да даде свидетелски показания. На 5 август 1974 г. става обществено достояние запис, на който Ричард Никсън одобрява предложението на началника на канцеларията си да окаже натиск на ФБР да спре разследването за проникването в "Уотъргейт". На 9 август 1974 г. президентът Ричард Никсън подава оставка, а на 8 септември 1974 г. новият президент Джералд Форд го помилва.
Източник: БТА, архиви
Comments
comments powered by Disqus