За една година крепостта Маркели на около 7,5 км от Карнобат трябва да се превърне в археологичен парк за посещение на туристи.

Проектът вече е спечелен, финансирането е осигурено, предстои да бъде избран изпълнител, който да похарчи умно 3,2 млн. лв. за реставрация и изграждане на необходимата инфраструктура.

Според археолози това е една от най-забележителните средновековни находки у нас. С помощта на специалисти ViaPontika предлага на своите читатели най-интересните факти, свързани с историята на крепостта, т.е. 15 доказателства, че Маркели е уникално място.


Панорамен изглед от възвишението, където е намира крепостта.

Ето втората част:

8. На 20 юли 792 г. българският владетел хан Кардам печели край Маркели блестяща победа над византийските войски, командвани от самия император Константин VІ. Според византийския хронист Теофан Изповедник императорът “претърпял страшно поражение”. Големият военен и политически успех на България край Маркели е засвидетелстван в “Житие на Йоаникий”, където е отбелязан опитът на българите да заловят с ласо жив самия император.

9. Маркели е изходната база на грандиозния поход на император Никифор І Геник. На 11 юли 811 г. византийската армия предприема настъпление срещу столицата Плиска. Последвалите събития са нов и най-интересен момент от историята на Маркери, още по-плътно свързан с българската история. Разгромът на византийските войски на 26 юли 811 г. променя съотношението на военните сили и дава преимущество на българския владетел Крум, който предприема настъпателни действия в Тракия.

10. При своето настъпление на юг от Източна Стара планина българският владетел Крум преобразува Маркели в силно укрепен централен прабългарски землен лагер. Най-респектиращо със своите размери е южното окопово съоръжение - най-добре запазената прабългарска фортификация на Балканския полуостров. Състои се от основен вал, ров, пълнещ се с вода, и преден малък вал. Основният вал е с ширина 25 м, височина между 6,80 и 8 м, ровът е с ширина 18 м и дълбочина до 4,80 м.

11. Откритите досега пет старобългарски жилища в Маркели предоставят обилен археологически материал. Само старобългарската керамика от жилището в северния край на вътрешния южен вал е най-многобройният керамичен масив от периода на Първото българско царство в Североизточна Тракия.

12. При управлението на Борис или началото на Симеон е изградена старобългарска църква върху руините на двете по-ранни християнски. Богатата мраморна декоративна украса, абсолютно аналогична на Преславската, показва и новата роля на Маркели – мост между севера и юга, между столицата Преслав и ново присъединените южни територии с Дебелт.


Част от зидовете за много добре запазени.

13. За последен път Маркели се среща в изворите в 1078 г., когато Ана Комнина отбелязва, че печенегите при своето настъпление на юг от Стара планина се установили на лагер “между Голое и Дямпол, край така наречената Маркели”. За живота в Маркели през ХІ-ХІІ и до началото на ХІІІ в. съдим по останките от поредния издигнат монументален християнски храм, стопански сгради и многобройните монетни находки. Това е време на стопански, търговски и културен разцвет на средновековния град.

14. Особеност на съоръжението от Маркели е, че то е конструктивно свързано с античен мост и е използвано в широкия диапазон от V (най-късно началото на VІ в.) до унищожаването на града. Краят на средновековния град настъпва при наказателната експедиция на император Анри през лятото на 1207 г. в тази част на Тракия.

15 Аспекти на историческото развитие на Маркели и района на Карнобат се проследяват чрез нумизматичните данни. Съвсем естествено от ранновизантийския период преобладават монетите от управлението на император Юстиниан (527-565 г.) и това на Юстин ІІ (565-574 г.) заедно със съпругата му София. Най-масово от Карнобатско са регистрирани монети от управлението на Йоан Цимисхи (969-976 г.). 37-те златни монети на императорите Никифор Вотаниат, Алексий Комнин и Йоан Комнин, както и множеството медни скифати от ХІІ в. представят в нова светлина града – време на стопанско развитие и просперитет.