Около 20% от мозъчните инсулти се дължат на поражения по сънните (каротидни) артерии. Поради високото ниво на смъртност и заболеваемост сред популацията, както и високите му разходи за лечение и рехабилитация, мозъчният инсулт е едно от медико-социално най-значимите заболявания в днешно време. Нерядко мозъчните инсулти могат да се дължат на стеснения на сънните артерии. Сънните или каротидни артерии заедно с вертебралните артерии осъществяват мозъчното кървообращение. Както и всички останали артерии, каротидните артерии се засягат от атеросклероза.

Атеросклерозата представлява прогресивен процес, увреждащ артериалните съдове в организма. Изразява се в образуване на атеросклеротични плаки по стената на артериалните съдове, които стесняват лумена им. Исхемичните мозъчни инсулти /ИМИ/ представляват загуба на мозъчна тъкан следствие на тромбози или емболии на мозъчните артерии. Проявата им може да е най-различна в зависимост от локализацията на засегнатия участък от мозъка като парези и парализи на крайниците, нарушения в говора, зрението, походката, промени в съзнанието и поведението. Промените в мозъчната тъкан при исхемичните мозъчни инсулти са необратими, а неврологичната дисфункция продължава повече от 24 часа.

Кои са рисковите фактори?

Рисковите фактори, които водят до атеросклероза и стеснение на сънните артерии са напреднала възраст, повишено артериално налягане, дислипидемия - повишени нива на холестерол в кръвта, тютюнопушене, генетична предразположеност и по-често се наблюдават при мъжете.

Как да разпознаем симптомите?

Каротидните стенози в много случаи са асимптомни, също така те могат да се проявяват с разнообразие от симптоми. Едни от най-честите са шум в ушите, световъртежи, припадъци, замъглено зрение, както и загуба на зрение. Могат да се проявяват и с т.нар. транзиторни исхемични атаки, които представляват неврологична дисфукция в резултат от недостатъчно кървоснабдяване на дадена зона от мозъчния парехним и могат да се проявяват със симптоматика на исхемични мозъчни инсулти, като продължителността им е от няколко минути до 24 часа. По-просто казано тразниторните исхемични атаки могат да се сравнят с инсултите с разликата, че са преходни състояния и не продължават повече от 24 часа.

Как се диагностицира?

В днешно време най-често използваното изследване е дуплекс сонографията на каротидни артерии. То е лесно осъществимо, широко достъпно, неинзвазивно и евтино. С него може както да се диагностицира, така и да се проследяват лекуваните пациенти или прогресията на заболяването. В някои случаи се налагат и допълнителни образни изследвания като компютърно-томографска, магнитно-резонасна ангиография или дигитална субтракционна ангиография.

А какво е лечението?

Лечението може да бъде консервативно-медикаментозно с промяна в хигиенно-диетичния режим и контрол на рисковите фактори, ендоваскуларно и оперативно. Метод на лечение се избира въз основа на анатомичните и морфологичните особености на пораженията, общото състояние и коморбидностите на пациента и не на последно място от предпочитанията на пациента.